Господ казва: „Пребъдвайте в Моята любов.“ Насладата ни от благословенията, както и силата ни в свидетелството, ще зависят от пребъдването ни в съзнателното усещане за Христовата любов. Онези други тържествени думи на Господа: „Ти си оставил първата си любов“, показват първата стъпка по пътя, който води до разрухата и разпръсването на християнската общност на земята (Откр. 2:4–5). Когато християните ходеха в насладата от божествената любов, нищо не можеше да устои на тяхното обединено свидетелство. Когато изгубиха първата си любов към Христос, чрез загубата на усещането за Христовата любов към тях, те скоро престанаха да представят обединено свидетелство пред света.
Колко често историята на Църквата като цяло се е повтаряла в местните общности от светии? Ако обаче някой отговори на думите на Господа и продължи в Неговата любов, нека се вслуша в наставленията на Господа, защото Той посочва пътя. Можем да продължим в Неговата любов само ако вървим по пътя на послушанието: „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в Моята любов.“ Детето, което следва собствената си воля, в непослушание към родителя, има много малко признателност или наслада от родителската любов. Така е и с християнина – само ако вървим в послушание на разкрития ум на Господа, ще запазим насладата от Господната любов.
Добре е казано, че ние се пазим в Христовата любов, както човек би пребъдвал на слънце, като стои на мястото, където пада слънцето. Христовата любов почива върху пътя на послушанието и свети по пътя на Неговите заповеди. Спазването на Неговите заповеди не създава любовта, както и ходенето на слънчеви места не създава слънцето; и съответно увещанието не е да търсим, или да заслужим, или да получим любовта, а да останем в нея.
