Един приятел беше призован от Господа да напусне Шотландия, за да служи в Нюфаундленд, Канада, където служи няколко години. През следващите 30 години той и семейството му бяха премествани от Господа на различни места в Канада за Неговото служение. Те никога не си купиха къща, тъй като не искаха да бъдат ограничени, а по-скоро свободни да се движат където и когато Господ ги водеше, без да бъдат възпрепятствани от продажбата на къщата си. Подобно на Авраам, те бяха пришълци и странници.
Авраам беше много богат човек, така че притежаването на имоти не е проблемът; проблемът е как се държат тези богатства. Не би било грях за моя приятел да притежава къща. Нито е грях за нас да имаме красив дом или кола, или каквото и да е. Бог ни е дал всичко богато, за да се наслаждаваме (1 Тим. 6:17). Но ние сме предупредени в 1 Петър 2:11 да бъдем пришълци и странници, въздържайки се от плътски похоти. Така че и ние трябва да имаме правилното отношение и правилната връзка с този свят.
Като мисионери, живеещи в Африка дълги години, никога не ни възприемаха като африканци. Нашият език, цвят на кожата, нагласи, обичаи, начин на мислене и меню не бяха африкански. Въпреки че живеехме в Африка, адаптирахме се и се опитвахме да живеем правилно в африканско общество, ние бяхме различни: смятаха ни за непознати, чужденци, пришълци и странници.
Веднъж Господ беше попитан: „Ти ли си единственият чужденец в Йерусалим?“ Да, Той беше. Нека следваме Неговия пример, живеейки в света като чужденци и странници.
