Всеки човек е оставен без извинение. Бог може да каже на всички, които са отхвърлили Неговото евангелие: „Аз исках, но вие не искахте“ (срв. Мат. 23:37). В Божието Слово абсолютно няма такова нещо като „осъждане“, което означава, че Бог е обрекъл някакъв брой от Своите създания на вечно проклятие. Вечният огън е приготвен за дявола и неговите ангели (Мат. 25:41). Хората ще се втурнат в него. „Съдове на гняв“ са пригодени, не от Бога, а от самите тях, за унищожение (Рим. 9:22). Всеки, който стигне до небето, ще трябва да благодари на Бога за това. Всеки, който се окаже в ада, ще трябва да благодари на себе си за това.
Освен това, винаги трябва да помним, че грешникът няма нищо общо с непубликуваните Божии укази. Какво знае, какво може да знае той за такива? Абсолютно нищо. Но той има общо с публикуваната Божия любов, предложената Му милост, свободното Му спасение, славното Му евангелие. Можем безстрашно да твърдим, че докато тези пламенни и славни думи сияят в Божието писание: „Който желае, нека вземе водата на живота даром“, е невъзможно за който и да е син или дъщеря на Адам да каже: „Аз копнеех да бъда спасен, но не можах. Жадувах за живата вода, но не можах да я достигна. Кладенецът беше дълбок и нямах с какво да черпя.“ А, не, такъв език никога няма да бъде използван; такова възражение никога няма да бъде изтъкнато от никого сред редиците на изгубените. Когато хората преминат във вечността, те ще видят с ужасяваща яснота това, което сега се преструват, че е толкова неясно и объркващо, а именно, пълната съвместимост на Божията избирателна суверенна благодат и свободното предложение за спасение на всички: пълната хармония между божествения суверенитет и човешката отговорност. Ние искрено вярваме, че читателят вижда тези неща, дори сега.
