Дългоочакваният ден беше дошъл! Въпреки че преливаше от всичките си брегове, Израел беше преминал Йордан. По Божия заповед ковчегът, носен на раменете на свещениците, беше преминал на разстояние 2000 лакътя пред народа. Когато свещениците стигнаха до Йордан и стъпиха в края му, водите, течащи отгоре, се бяха спрели и се бяха натрупали на куп много далеч нагоре по течението, така че целият Израел беше преминал по сухо.
Никога народът на Израел не биваше да забравя това чудно събитие! Бог нареди на Исус Навин да накара по един човек от всяко племе да вземе камък от мястото, където свещениците бяха стояли неподвижно с ковчега в средата на речното корито. Тези камъни трябваше да бъдат натрупани като паметник на мястото, където Израел щеше да пренощува тази нощ. Бог очакваше, че в бъдеще децата ще питат за значението на тази купчина камъни. Тогава родителите им трябваше да им разкажат как Бог е превел техните предци през реката в земята.
Това трябва да говори и на нас. Важно е да разказваме на децата си за великото Божие спасение, как Той ни е превел от смърт към живот чрез делото, което Господ Исус извърши на Голготския кръст. Неговото дело трябва винаги да е свежо в умовете ни.
Преди свещениците да излязат от речното корито, бяха поставени и дванадесет камъка там, където бяха стояли. Те нямаше да бъдат видени от човек, но щяха винаги да бъдат видими за Бога. Делото на Господ Исус е винаги пред очите на Бога. То винаги ще бъде скъпоценно за Него. Той също така се радва да ни чуе да Му напомняме за него в поклонение.
