Тази глава от 1 Царе е много забележителна. Намираме на земята благочестив цар, Йосафат, който погрешно се свързва с много нечестив цар, Ахав. В същото време намираме небето отворено за нас, което ни позволява да видим начина, по който Бог в Своя суверенитет използва лъжлив дух, за да доведе Ахав до неговото унищожение. И също така намираме един човек на земята, който е способен да говори за Йехова на небето.
Нека разгледаме за момент тази последна точка и да видим дали можем да намерим тук картина на нашия Господ Исус.
Преди всичко, намираме, че този „един човек“ е бил мразен заради словото си.
Това ни напомня за разказа в Лука 4 за Господ Исус в синагогата в Назарет. Хората се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му. Но след това Той говори за Божията благодат, която не може да бъде ограничена до Израел, и те се изпълниха с гняв и бяха готови да Го убият: „те видяха и също мразеха както Мен, така и Моя Отец“ (Йоан 15:24).
Второ, намираме, че Неговото слово имаше власт. Дори нечестивият Ахав призна, че Той говори в името на Йехова. Когато Господ Исус говори в Капернаум, ни е казано, че хората „се удивляваха на Неговото учение, защото Той ги учеше като един, който има власт, а не като книжниците“ (Марк 1:22).
Трето, намираме в 1 Царе, че този „един човек“ е страдал за носенето на Божието Слово. За нашия благословен Господ Исус, Който беше Самата истина (Йоан 14:6) и свидетелстваше за истината (Йоан 18:37), това означаваше да отиде на смърт. И все пак знаем, че Неговите страдания не бяха просто тези на мъченик, а заради нас, за да можем ние, които бяхме омразни и се мразехме един друг (Тит 3:3) и слушахме бащата на лъжите (Йоан 8:44), да бъдем освободени от истината. Нека благодарим, че все още имаше „един Човек“, който можеше да прослави Бога и да ни освободи!
