Под „кръста на Христос“ се разбира много повече от средство за опрощение на грешника. Да се третира само като великото лекарство за човешката нужда, колкото и вярно да е донякъде, означава да се лиши от огромна част от значението му, както и да се замъгли истината и да се скрие Божията слава.
Защото в този най-изумителен от всички факти, какво не е излязло наяве? Божията свята омраза и осъждане на греха; Неговата удивителна любов към грешника; безкрайната благодат, смирение и страдание на Спасителя; дързостта и хитростта на Сатана; отвратителната нечестивост на човека, при най-добрите възможни обстоятелства; и въпреки най-големите ползи, без причина да се оправдае или извинение да се смекчи – всичко се срещна, както никъде другаде, на кръста.
Там претенциите на човека са смазани; грехът е осъден и премахнат; Сатана е победен и надвит; присъдата е понесена; и Бог е прославен в Христос, Който не познаваше грях, направен грях за нас, за да станем Божия праведност в Него. Само там наистина божествените атрибути и пътища, които нашият грях иначе би изглеждал да е отхвърлил или да е в противоречие, сега са примирени завинаги в полза на тези, които вярват, и е положена твърда основа за разрушеното творение, както и за Божия народ, да бъдат обновени и да сияят във вечни векове за Божия слава.
