26 Защото всеки път когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате докле дойде той.
8 Ей, в пътя на твоите съдби, Господи, те чакахме: Желанието на душата ни е към твоето име и към твоето споменуване. 9 С душата си те възжелах ноще; Ей, с духа си вътре в мене тебе търся в зори; Защото когато твоите съдби са на земята Жителите на света ще научат правда.
1 Кой повярва на известието ни? И мишцата Господня кому се откри? 2 Защото възлезе пред него както отрасъл, И както корен от суха земя: Нямаше вид нито великолепие, та да го видим, Нито благообразие, та да го желаем. 3 Презрен и отхвърлен от человеците: человек на скърби и навикнал на болест; И, както человек от когото отвръща някой лице, презрен бе, И за нищо го не вменихме. 4 Той наистина взе на себе си болестите ни, И със скърбите ни се натовари; А ние го възмнехме уязвен, Поразен от Бога, и оскърбен. 5 Но той биде наранен заради престъпленията ни, Биен биде заради беззаконията ни: Наказанието биде на него за нашия мир; И с неговите рани ние се изцелихме. 6 Всички ние се заблудихме както овци: Отбихме се всеки в пътя си; И Господ възложи на него беззаконието на всинца ни. 7 Той бе насилван и озлобен, Но не отвори устата си: Както агне водено на заклание, И както овца пред стригачите си безгласна, Така не отвори устата си. 8 чрез угнетение и съдба биде грабнат; А за рода му кой ще повествува? Защото се отсече от земята на живите: Заради престъплението на людете ми биде уязвен. 9 И гробът му се определи при злодеите; Но в смъртта си остана с богатия, Защото не бе направил неправда, И нямаше лъст в устата му. 10 Но Господ благоволи да го предаде на биене и на страдание. Когато дадеш душата му приношение за престъпление, Ще види семе, ще продължи дните си, И волята Господня ще благоуспее в ръката му. 11 Ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити; Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си, Защото той ще се натовари с беззаконията им. 12 За то ще му дам дял с големите; И със силните ще раздели корист, Защото предаде себе си на смърт, И с престъпници се счете; И той взе на себе си греховете на мнозина, И ще ходатайствува за престъпниците.
В Исая 53 четем за великата жертва на нашия ГосподИсус: „Но Господ благоволи да Го съкруши, като Го предаде на печал… Когато направиш душата Му принос за грях… Той изля душата Си на смърт и беше причислен към престъпниците, защото понесе греха на мнозина и ходатайства за престъпниците.“ Тогава тези думи от нашия стих по-горе са подходящ отговор на такава жертва, тъй като душите на вярващите са обхванати от пламенно желание да възвеличаят името на този благословен Изкупител и да поддържат истински спомен в Негова чест.
Душата е центърът на нашите емоции, привързаности и желания. Най-съкровената душа на ГосподИсус беше засегната до дълбини отвъд нашето разбиране, когато Той страда за нас на Голгота, и по този начин нашите души са поне до известна степен докоснати, докато размишляваме върху тази велика жертва. Сърцата ни викат за подходящ спомен.
Навсякъде е мракът на нощта – няма просветлено разбиране за чудото на стойността на това велико дело на изкупление, няма признание за великата слава на нашия обожаван Господ. Колко скъпоценна е следователно разпоредбата, която ГосподИсус е направил за нас при разчупването на хляба. Това не е материален образ от камък или злато, а духовен спомен, който трябва да се спазва често в сърдечно възпоменание за Него. Колко съвършено отговаря на желанието на душата ни към Неговото скъпоценно име! Затова нека отговорим в тихо, медитативно възпоменание за Него Самия, с благодарствено, обожаващо поклонение и преливаща хвала към Отца и Сина: „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, вие възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде“ (1 Кор. 11:26).
