5 Защото не покори на ангелите бъдещата вселенна за която говорим; 6 но свидетелствува някой негде си и рече: "Що е человек, та го помниш или син человечески, та го посещаваш? 7 Направил си го малко нещо по-долен от ангелите: със слава и почест си го венчал, и поставил си го над делата на твоите ръце: 8 всичко си покорил под нозете му." А когато му покори всичко, не остави нищо непокорено нему; но сега не виждаме още да е всичко покорено нему.
9 А видим Исуса, който е направен малко нещо по-долен от ангелите, че за постраждането на смъртта е венчан със слава и чест, да би с Божията благодат вкусил смърт за всекиго человека.
1 Бог, който много пъти и с много начини говори в старо време на нашите отци чрез пророците, 2 в тези последните дни говори нам чрез Сина, когото постави наследник на всичко, чрез когото и света направи; 3 който, като е сияние на неговата слава, и образ на неговото същество, и държи всичко със словото на своята си сила, от как направи чрез себе си очищение на греховете ни седна отдясно на величието на високо, 4 и стана толкоз по-горен от ангелите колкото по-славно над тях име наследова. 5 Защото кому от ангелите рече някога: "Ти си мой Син, аз днес те родих;" и пак: "Аз ще му бъда Отец, и той ще ми бъде Син"? 6 А когато пък въвожда Първороднаго във вселенната казва: "И да му се поклонят всичките ангели Божии." 7 И за ангелите казва: "Който прави ангелите си духове и слугите си пламик огнен. 8 А за Сина казва: "Твоят престол е, Боже, във век века: скиптърът на твоето царство е скиптър на правдата; 9 възлюбил си правдина, и възненавидял си беззаконие; за това те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници;" 10 и пак: "В начале ти, Господи, си основал земята, и дело на твоите ръце са небесата: 11 те ще погинат, а ти пребиваваш; и всичките като дреха ще овехтеят, 12 и като одежда ще ги свиеш, и ще се изменят; а ти си все истий, и твоите години няма да се свършат." 13 И кому от ангелите е рекъл някога: "Седни отдясно ми докле положа враговете ти подножие на нозете ти"? 14 Не са ли те всички служебни духове, проваждаеми да слугуват на тези които ще наследват спасение?
Евреи 2:5–8 · Евреи 2:9 · Евреи 1 · BG1871
В Евреи 1 и 2 пред нас са представени много слави на ГосподИсус. В глава 1 Го виждаме като Божи Син. В глава 2 Го виждаме като Човешки Син. И защо Божият Син би станал Човек? Много причини са представени пред нас в глава 2, но три пъти се споменава, че това е било, за да може Той да страда. Удивителна мисъл!
В стих 9, Този, Който беше безкрайно по-висок от ангелите – като Бог, Син и Създател, и Поддържащ, и Наследник на всички неща и т.н. – беше направен малко по-нисък от ангелите, като стана Човек заради страданието на смъртта. Тук Неговите изкупителни страдания са ясно представени пред нас. Чрез един човек, Адам, грехът влезе в света, и смъртта чрез греха (Рим. 5:12). Първият човек въведе греха и смъртта в този свят. По Божия ред щеше да има Човек – Който все пак е Бог – Който можеше ефективно да се справи и с двете, за Божия слава. Но никой от Адамовото потомство не можеше да го направи. Всички бяха съгрешили и не достигнаха Божията слава и бяха заслужили смъртта като заплата за греха си (3:23; 6:23).
Изискваше се безгрешен, свят човек. И такъв не можеше да бъде намерен. И така, благословеният Божий Син Сам стана Човек, Вторият Човек – защото всички останали бяха само повторение на провалилия се първи човек – и Последният Адам – защото никога няма да има нужда от друг. В Евреи 2:5–8 ни е казано, че като Човек всички неща ще бъдат подчинени на Него. Той ще царува в идния свят. Но първо беше необходимо Той да понесе страданията на смъртта и да „вкуси смърт за всяко нещо“ (JND). Колко прекрасно е да погледнем назад и да видим, че делото е извършено, и сега да Го видим увенчан със слава и чест!
