Йосия стана цар на много млада възраст и по време на много мрачно време, но „той не се отклони нито надясно, нито наляво“ (2 Лет. 34:2). Той беше много балансиран и не отиде в една или друга крайност. Йосия беше изправен пред разделение, объркване и всякакъв вид зло дело. Но през тези тъмни дни, това, което върна съживлението в земята, беше светлината на Божието Слово.
Книгата на Закона беше намерена; тя беше пренебрегната, забравена и изгубена в храма. Може би някои я смятаха за древна реликва, която е остаряла; може би затова беше поставена на неподходящо място в дома Господен. Според заповедите, дадени на Исус Навин, тази книга не трябваше да се отдалечава от устата им. Те трябваше да я изучават и да ѝ се подчиняват (Исус Навин 1:7–9). Всеки нов цар, „когато седне на престола на царството си… да си напише препис от този закон в книга, от този пред свещениците, левитите“ (Втор. 17:18). Но това беше пренебрегвано от известно време.
Вие и аз живеем в общество, което по много начини е пренебрегнало Божието Слово. Библията се разглежда като остаряла религиозна реликва, която вече не се отнася до мястото, където живеем. Но самото ѝ пренебрегване обяснява защо нашите градове, нашата нация и нашият свят са в състоянието, в което са. Много изповядващи вярващи днес са пренебрегнали Божието Слово. Често Библията се обяснява, разводнява или просто се разглежда като неприложима към нашия свят. Но ние трябва да бъдем като Еремия, който каза: „Твоите думи се намериха, и аз ги изядох, и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето ми“ (Ер. 15:16). Нека бъдем като Йосия и Еремия!
