Няколко века след смъртта на Йосиф, нов цар се въздигна над Египет, „който не познаваше Йосиф“. Този фараон започна програма на брутално управление над евреите в Египет (Изх. 1:8–14). Но Бог в милостта Си издигна избавител: Моисей, който щеше да изведе народа от Египет. Тогава Моисей изпълни клетвата, която беше дадена на Йосиф векове преди: „Моисей взе със себе си костите на Йосиф“ (Изх. 13:19; срв. Бит. 50:25).
Трябва да приемем, че това обещание да изнесат древните кости на Йосиф от Египет е било предавано през всяко следващо поколение и накрая на Моисей и неговото поколение. Въпреки всички съдбоносни събития от ранните глави на Изход, Моисей нямаше да пренебрегне клетвата, дадена на Йосиф. Сред всичките си изпитания с фараона и всички подробности по извеждането на народа, справяйки се с толкова голямо и понякога трудно събрание от хора, Моисей си спомни и положи усилия да вземе костите на Йосиф със себе си.
Нека разгледаме това. Важни ли са за нас подробностите на вярата? Някои молби и заповеди може да изглеждат тривиални, дори странни и остарели. Но Моисей не гледаше на това по този начин, нито пък ние трябва. Той беше верен на клетвата, дадена на възлюбения патриарх. Бог почита верността, особено в това, което може да изглежда маловажно или може би странно според човешкия разум. Но ако Бог е в него, трябва да го изпълним, дори когато боли: „Който се кълне за своя вреда“, ще пребъдва в Божието присъствие (Пс. 15:1, 4). Обещанието си е обещание. Моисей е нашият велик пример тук. Той не се отклони от задачата, а имаше уважение към това, което беше от Бога. Да бъдем и ние единомислени!
