18 Турете прочее тези мои думи в сърдцето си и в душата си, и вържете ги в знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ви. 19 И да учите на тях чадата си, и да говорите за тях когато седиш в къщата си, и когато ходиш по пътя, и когато лягаш, и когато ставаш.
21 за да се умножат дните ви и дните на чадата ви на земята за която се кле Господ на отците ви да даде на тях, колкото небесните дни на земята.
1 И тези са заповедите, повеленията, и съдовете които заповяда Господ Бог ваш да ви науча да ги правите в земята в която преминвате, за да я наследите, 2 за да се боиш от Господа Бога твоего, да съхраняваш всичките му повеления, и заповедите му които ти аз заповядвам, ти, и син ти, и синът на сина ти през всичките дни на живота ти, за да ти се продължат дните. 3 чуй сега, Израилю, и внимай да ги правиш, за да ти бъде добре, и да се умножите много, както Господ Бог на отците ти е говорил на тебе, в земята дето тече мляко и мед. 4 Слушай, Израилю: Иеова Бог наш е един Господ; 5 и да обичаш Господа Бога твоего с всичкото си сърдце, и с всичката си душа, и с всичката си сила. 6 И тези думи, които ти аз заповядвам днес да бъдат в сърдцето ти; 7 и да учиш с тях прилежно чадата си, и за тях да говориш когато седиш в дома си, и когато ходиш по пътя, и когато лягаш, и когато ставаш. 8 И да ги вържеш за белег на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти. 9 И да ги напишеш над праговете на дома си и над вратата си. 10 И когато Господ Бог твой те въведе в земята за която се кле на отците ти, на Авраама, на Исаака, и на Якова, да ти даде големи и хубави градове които не си съградил, 11 и домове пълни с всякакво добро, които не си напълнил, и кладенци изкопани които не си изкопал, лозя и маслини които не си насадил, - като ядеш и се наситиш, 12 внимай на себе си да не забравиш Господа който те изведе из Египетската земя, из дома на рабството. 13 От Господа Бога твоего да се боиш, и нему да служиш, и в неговото име да се кълнеш. 14 Да не ходите след други богове, от боговете на народите които са около вас, 15 (защото Господ Бог твой е Бог ревнив всред тебе), да се не разпали гневът на Господа Бога твоего против тебе, и те изтреби от лицето на земята. 16 Да не изкушавате Господа Бога нашего както го изкусихте в Маса. 17 Да съхранявате прилежно заповедите на Господа Бога вашего, и заръчванията му и повеленията му които ти заповяда. 18 И да правиш правото и доброто пред Господа, за да ти бъде добре, и да влезеш и наследиш добрата земя за която Господ се кле на отците ти, 19 и да изгониш всичките си врагове от лицето си както рече Господ. 20 Когато те попита син ти от сега натам и рече: Що значат заръчванията, и повеленията, и съдовете които Господ Бог наш заповяда вам? 21 тогаз да речеш на сина си: Раби бяхме на Фараона в Египет; и Господ ни изведе из Египет с крепка ръка; 22 и показа Господ знамения и чудеса големи и страшни над Египет, над Фараона, и над всичкия му дом пред очите ни; 23 а нас изведе от там за да ни въведе и да ни даде земята за която се кле на отците ни. 24 И заповяда нам Господ да правим всички тези повеления, да се боим от Господа Бога нашего, за да бъдем добре всякога за да пази живота ни както и днес. 25 И ще бъде нам правда ако внимаем да правим всички тези заповеди пред Господа Бога нашего както ни заповяда.
Сърцето, душата и силата на израилтянина – дух, душа и тяло – са ангажирани, докато той предава щафетата на истината на децата си, като личният му живот и домът му са отражение на това, което казва Словото, както е във Второзаконие 6. Целта или резултатът от това послушание – или и двете – е дълъг живот за него и децата му. Този живот има допълнителното качество на „дните на небесата“. Забележете, че нещата, които характеризират земята, не характеризират небето. За вярващия това обещание говори за превъзходно духовно благоденствие.
За щастие, Божието Слово описва неговото богатство. Докато ние, които сме благословени с всяко духовно благословение в небесните места според Божията воля, живеем в тези благословения и ги предаваме на децата си – както биологични, така и във вярата – започваме все повече да се наслаждаваме на нашата небесна част. Нашите сърца и души са пренесени в сфера на неща, напълно различни по характер. Жизненоважно е нашите действия да бъдат приведени в съответствие с нещата от тази сфера.
Резултатът е наслада от небесните неща, имайки „дни на небесата“, докато сме сред земните неща. Ние живеем небесен живот, докато сме заобиколени от плътски нагласи и поведения, възпроизвеждайки живота на Христос на тази земя чрез силата на Духа. Божието Слово, Божиите обещания, Божиите благословения изпълват ли така сърцето и душата ми, че действията ми да отразяват напълно доброволно подчинение на Бога и Божиите неща? Само тогава ще започна да преживявам дни като дните на небесата, които са над земята.
