Петър видя всичко, което беше важно за ума и сърцето на един евреин. В Моисей той имаше законодателя; до него беше Илия, пророкът и реформаторът; и, преди всичко, сега той вижда Месията, и за неговия еврейски ум сцената беше толкова красива, че той пожела да я увековечи. Той проговори пръв, докато те се оттегляха от погледа. И какво беше казал? Какво беше направил? Той беше поставил Божия Син, Месията, Моисей законодателя и Илия реформатора на едно и също ниво. Той ги беше изравнил, така да се каже. Той смяташе, че тази сцена трябва да бъде увековечена, и за да ги задържи, щеше да даде на всеки по една скиния. Но „докато той говореше това, облак дойде и ги осени.“ Петър, Яков и Йоан се уплашиха, когато облакът обгърна другите. И какво беше облакът? Шехина: Божията слава. Облакът, който беше обитавал с Израел в дните на пустинята, се появи отново, за да пази личността на Божия Син.
Този облак говореше за непосредственото присъствие на Отца – всъщност беше израз на Отчевия дом – и в него влязоха Моисей и Илия. Слава Богу! Там отиваме ти и аз, събратя християни. И не трябва да се страхуваме да отидем там. Ако имаш Отчевите мисли за Сина, всичко е наред. Моисей и Илия бяха разбрали мислите на Отца за Сина. И какъв е резултатът? Той се навежда и ги взема в облака.
Бедният Петър! Колко глупаво беше говорил, а после сигурно се е почувствал. Ще разберете, че Отец не можеше да позволи тази обида към Своя Син. И веднага от облака дойде този глас: „Това е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“ А! Него слушайте! Не „Моисей слушайте.“ Не, неговият ден е отминал. Нито Илия? Не, неговият ден също е отминал. Слушайте Исус, и само Исус. Това е денят на Исус!
