Като създание, човекът е бил поставен от Бога на мястото на послушание, а сегашното състояние на хората, отчуждени от Бога, произтича от непослушанието на първия човек. В смирена благодат Господ Исус, Вторият Човек, Човекът от небето, дойде на мястото на послушанието. Винаги властен в Своите права като Бог, Той, смирявайки се до човешко естество, се научи на послушание чрез нещата, които претърпя. Неговият път беше път на съвършено послушание: „Стана послушен дори до смърт, и то смърт на кръст.“
Първият човек стана непослушен до смърт; Вторият човек стана послушен дори до смърт. Нищо по-малко от послушанието, проявено в Исус, не е това, към което Бог е призовал Своя народ; ние сме осветени от Духа за послушанието... на Исус Христос (1 Петър 1:2). Господ Исус разглежда нашето послушание като доказателство за нашата любов към Него, както Той каза: „Ако Ме обичате, пазете Моите заповеди“ (Йоан 14:15). Отново в стих 21 от същата глава Той казва: „Който има Моите заповеди и ги пази, той е, който Ме обича; а който Ме обича, ще бъде обичан от Моя Отец, и Аз ще го обичам и ще му се изявя.“
Запознати със заповедите
Преди всичко, трябва да предизвикаме сърцата си дали наистина сме запознати със заповедите на Господа; защото как можем да ги пазим, без наистина да ги познаваме? Неговите заповеди трябва да бъдат научени, а как иначе можем да ги научим, освен като се запознаем с Писанията. Има отделни заповеди, дадени в Евангелията и Посланията, които ни казват какво Господ желае да правим. Той ни наставлява в това Евангелие да си мием краката един на друг (Йоан 13), да се обичаме един друг, както Той ни е възлюбил (Йоан 13:34), и да пребъдваме в Него (Йоан 15:4). В Матей 5 Той ни казва да оставим светлината си да свети пред човеците, да не се съпротивляваме на злото, да обичаме враговете си и да бъдем съвършени като нашия небесен Отец (стихове 16, 39, 44, 48); и много такива заповеди са дадени за нашето послушание. След като е написал много заповеди в Първото послание до Коринтяни, апостолът казва: „Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае нещата, които ви пиша, че това е Господна заповед“ (14:37). Така че не е достатъчно да регулираме поведението си в индивидуалния живот според Господните заповеди, трябва да се научим, за да можем да пазим Неговите заповеди във връзка с Неговата воля в събранието. Послушанието като доказателство за любов
След като сме научили заповедите на Господа, трябва да Му се покоряваме, като ги пазим, защото послушанието е доказателство за любов.
Някои биха се позовали на любовта си към Божиите деца като извинение за вървене по грешен път, но това никога няма да стане;
По това познаваме, че обичаме Божиите деца, когато обичаме Бога и пазим Неговите заповеди (1 Йоан 5:2). Простото послушание на това, което Бог е заповядал, е доказателство, че обичаме Бога, а също и Неговите деца. Любов ли е към Божиите деца да ги водим или да ги следваме по начин, който е противен на изричната заповед на Господа? Неговите заповеди не са тежки (1 Йоан 5:3), но те по-скоро показват пътя за изразяване на божествената природа в праведност, святост и любов.
Любовта и послушанието на Отца
Послушанието на Господните заповеди предизвиква изразяването на Отцовската любов. Всеки член на божественото семейство е обичан от Отца, но специални обстоятелства и поводи дават възможност на послушното дете да научи и вкуси по нов начин тази скъпоценна, чудна любов. Дори в човешките семейства любовта на бащата се излива към послушното дете, докато актовете на непослушание не само пречат на изразяването на любовта по начин, по който детето може да намери удоволствие, но по-скоро принуждават праведния баща да наказва детето за негово добро. Изразяването на нашата любов към Господ Исус ни дава осъзнаването на Отцовската любов, както Господ каза на учениците: „Самият Отец ви обича, защото вие Ме възлюбихте“ (Йоан 16:27). Без съмнение учениците тогава не можеха да оценят пълното благословение на Господните думи, тъй като нямаха Духа; но сега, чрез обитаващия Дух, колко сладка и скъпоценна е мисълта, че ние сме обичаните обекти на Отца и че Неговата любов е практически осъзната, докато вървим по пътя на послушанието.
Любовта и послушанието на Господ Исус
С послушанието идва и осъзнаването на любовта на Господ Исус в нейното специално изразяване към нас. Не може да има съмнение в любовта на Господ Исус към всички Негови, но трябва да разберем, че освен прекрасното изразяване на Неговата любов в Неговата смърт на кръста, което нищо не бива да помрачава в душите ни, има и изразяване на любов във връзка с нашето присъствие в света за Него.
Погледнете разликата между Йоан 13, където Господ мие краката на учениците, и Откровение 1:13, където Той е препасан около гърдите със златен пояс. В първия случай Той изразява Своята любов към Своите, любовта, която не може да бъде повлияна от всичко, което беше непосредствено пред Него, защото „Той ги възлюби докрай“. Във втория случай Неговата любов е ограничена поради състоянието на събранията. Понякога Господ трябва да ограничава изразяването на Своята любов към нас поради неосъден грях: тогава се нуждаем от Неговото застъпничество; но отново, когато се покоряваме на Неговите заповеди, Неговата любов може да тече безпрепятствено.
