Юда Искариотски е пример за разкаял се грешник. Понякога той е представян със съчувствие, като трагична личност, действаща от искрени, но погрешни причини, но това е невярно. Защо тогава Юда предаде Христос? Предложени са много теории, за да обяснят поведението му. Една повтаряща се е, че като патриот той е бил разочарован, когато е осъзнал, че царството няма да се прояви, както се е надявал, и това го е обърнало срещу Христос. Проблемът с тази теория е, че тя не е в Библията.
Библейският разказ за случилото се е ясен. Юда беше „ковчежникът“ и крадеше от кесията с пари (Йоан 12:6); той беше необърнат крадец! Той предаде Христос, защото копнееше за пари. Сатана беше влязъл в него, за да извърши злодеянието (Йоан 13:27), използва го като свой инструмент и след това го отхвърли (Мат. 27:40). Така „синът на погибелта“ отиде на „своето място“ (Йоан 17:12; Деяния 1:25). Трагичен край!
Юда не беше вярващ, както научаваме от Йоан 13:10–11. В светлината на това не бива да очакваме никакво истинско покаяние у Юда, и това наистина беше така. Когато истинските последици от греха му го осениха, той „се разкая“. Грехът го беше ослепил и плодът му беше отворил очите му, но нямаше истинско покаяние – само угризения. Това беше скръбта на неверието: „богоугодната скръб произвежда покаяние, водещо до спасение… но скръбта на света произвежда смърт“ (2 Кор. 7:10). Юда дори изповядва невинността на Исус, както всички Негови врагове, но без полза. Заиграването с греха, докато живеем в непокаяно неверие, води душите към унищожение, независимо колко угризения имаме. Колко тържествено! Нека всички, които четат това, да се обърнат към Христос днес!
