Помислете си: Синът е изпратен да спечели синове! О! Това е прекрасно.
Сега може да попитате: Какво имате предвид под „пълнотата на времето“? Е, това очевидно беше моментът, когато изпитанието на човека приключи. Първият човек беше имал справедливо, пълно и цялостно изпитание. Изпитан в невинност, той беше паднал и станал виновен: изпитан без закон, той беше беззаконен: изпитан под закона, той го беше нарушил. Бог имаше един останал ресурс, тайната мисъл на Сърцето Си от вечността: да изпрати на тази сцена Своя собствен Син. Неговият собствен възлюбен Син стана човек, за да може, като човек, да благослови и изкупи човека, падналия човек, и да го доведе до Бога. Човек с цялото си учение, всичките си изобретения, всичките си търсения, не беше открил Бога. Той беше загубил Бога чрез грехопадението, плода на греха, и никога не Го намери отново. Дори законът не отговаряше на неговия случай, защото законът не беше откровението на Бога: законът беше декларация за това, какво трябва да бъде човекът, а не откровението за това, какво е Бог.
Може да се обърнете и да ми кажете: „Но нима човек не познаваше Бога в творението?“ До известна степен, ясно, и затова той е без извинение, както апостолът го изразява в Римляни 1:20. Неговата вечна сила и Божество със сигурност трябва да бъдат познати в творението, но това не е това, което Той Сам е.
„Никой никога не е виждал Бога. Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го е изявил“ (Йоан 1:18). Ако има човек, който предполага, че може да се научи да познава Бога отделно от Този Благословен, разчитайте на това, приятелю, вие сте дълбоко заблудени.
