1 И, ето, дойде человек Божий от Юда в Ветил с слово Господне; а Иеровоам стоеше на олтаря за да покади. 2 И извика към олтаря с слово Господне и рече: Олтарю, олтарю, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, Иосия името му, и ще заколи върх тебе свещениците на високите места които кадят върх тебе; и человечески кости ще се изгорят върх тебе. 3 И даде знамение в истия ден и рече: Това е знамението което говори Господ: ето, олтарът ще се разседне, и пепелът който е на него ще се разсипе. 4 И когато чу цар Иеровоам словото на Божия человек което извика към олтаря в Ветил, простря ръката си от олтаря и рече: Хванете го. И изсъхна ръката му която простря върх него, щото не можа да я повърне към себе си. 5 И разседна се олтарът, и разсипа се пепелът от олтаря, според знамението което даде человекът Божий чрез словото Господне. 6 И отговори царят и рече на Божия человек: Помоли се, моля, на Господа Бога твоего, и направи моление за мене за да се повърне ръката ми към мене. И помоли се человекът Божий Господу, и повърна се ръката на царя към него, и стана както по-напред. 7 И рече царят на Божия человек: Влез с мене у дома и обядвай, и ще ти дам дар. 8 Но человекът Божий рече на царя: Ако щеш ми да половината от дома си не ща да вляза с тебе, нито ще ям хляб нито ще пия вода на това място; 9 защото така ми е заповядано чрез словото Господне което ми каза: Не яж хляб, и не пий вода, и не се връщай през пътя през който си дошел. 10 И тръгна си по друг път, и не се върна през пътя по който дойде в Ветил. 11 И живееше в Ветил един стар пророк; и дойдоха синовете му та му приказаха всичките дела които направи человекът Божий през онзи ден в Ветил; приказаха още на отца си и словата които говори на царя. 12 И рече им отец им: През кой път тръгна? А синовете му бяха видели през кой път тръгна человекът Божий който беше дошел от Юда. 13 И рече на синовете си: Пригответе ми осела. И приготвиха му осела; и седна на него 14 та отиде след Божия человек, и намери го че седи под един теревинт; и рече му: Ти ли си человекът Божий който си дошел от Юда? И рече: Аз. 15 И рече му: Дойди с мене в къщата ми та яж хляб. 16 А той рече: Не мога да се върна с тебе нито да дойда с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място; 17 защото ми се говори чрез словото Господне: Да не ядеш хляб нито да пиеш вода там, нито да се върнеш та да отидеш през пътя през който си дошел. 18 И рече му: И аз към пророк както ти; и ангел ми говори чрез слово Господне и рече: Върни го с тебе в къщата си за да яде хляб и да пие вода. Слъга то. 19 И върна се с него та яде хляб в къщата му и пи вода. 20 И като седеше на трапезата, биде слово Господне към пророка който беше го върнал, 21 та извика към Божия человек що бе дошел от Юда и рече: Така говори Господ: Понеже не послуша ти гласа Господен, и не упази заповедта която ти заповяда Господ Бог твой, 22 но се върна та яде хляб и пи вода на мястото за което ти рече да не ядеш хляб нито да пиеш вода, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти. 23 И като яде хляб и като пи, оседла онзи осела на пророка когото върна. 24 И отиде си; но намери го лъв на пътя и го умъртви; и тялото му бе простряно на пътя, а оселът стоеше при него, и лъвът стоеше при тялото. 25 И, ето, мъже които минуваха видяха тялото простряно на пътя, и лъва че стои при тялото; и дойдоха та известиха това в града дето живееше старият пророк. 26 И когато чу онзи пророк който го върна от пътя, рече: Този е человекът Божий който не послуша гласа Господен; за това го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го умъртви според словото Господне което му говори. 27 И говори на синовете си и рече: Оседлайте за мене осела. И оседлаха. 28 И отиде та намери тялото му простряно на пътя, и осела и лъва че стоеха при тялото: лъвът не бе изял тялото нито разкъсал осела. 29 И дигна пророкът тялото на Божия человек та го тури на осела, и занесе го; и дойде в града старият пророк за да го оплаче и да го погребе. 30 И тури тялото му в гроба си; и плакаха над него и казваха: Горко, брате мой! 31 И като го погребе, говори на синовете си и рече: Като умра, погребете и мене в гроба дето е погребен человекът Божий: турете костите ми при костите му; 32 защото непременно ще се изпълни това нещо което извика чрез словото Господне против олтаря в Ветил, и против всичките домове на високите места които са в Самарийските градове. 33 След това Иеровоам не се повърна от лошия си път, но направи пак от най-долните люде свещеници на високите места: който искаше посвещаваше го, и биваше свещеник на високите места. 34 И стана това нещо грях на дома Иеровоамов, за да го изтреби и погуби от лицето на земята.
17 Защото дойде времето да се започне съдбата от дома Божий; и ако начне първом от нас, каква ще бъде сетнината на тези които се не покоряват на евангелието Божие?
10 и да очаквате от небеса неговия Син, когото възкръси от мъртвите, Исуса, който ни освобождава от идещия гняв.
Живеем в свят, пълен с измама и под Божието осъждане. За съжаление, вместо да бъде спрян от посланието за идващия Божи съд, изглежда, че този свят просто се движи по-бързо от всякога към своята гибел. Но благодарение на Бога, все още има много, които се отвръщат от греховете си, за да се доверят на извършеното дело на Христос на кръста, за да получат прошка и вечен живот.
В 3 Царе 13, Божият човек, който беше обявил Божия съд над олтара на Еровоам, трябваше бързо да се върне в Юда по друг път, от който беше дошъл. За съжаление, той не побърза да го направи и беше измамен от един стар пророк, който го излъга да се върне и да яде хляб и да пие вода. Този стар пророк беше повлиян от и ходеше според пътищата на този свят. Божият съд падна върху Божия човек, защото той се върна, неподчинявайки се на ясната Божия заповед. Както Петър писа: „Защото е време да започне съдът от Божия дом; и ако започне от нас първо, какъв ще бъде краят на онези, които не се покоряват на Божието благовестие?“ (1 Пет. 4:17).
Случилото се с този Божий човек ни напомня, че нашето ходене е важно за Господа. То трябва да бъде свидетелство пред този свят, че вече не принадлежим на него, нито ходим по неговите пътища, нито се връщаме към това, което сме оставили зад себе си. Не беше ли това, което Лот и семейството му трябваше да направят? Лот е много лош пример за използване тук, но той показва нещо: ангелите казаха да не гледа назад, и бързият Божий съд падна върху този, който го направи. Нашето ходене трябва положително да показва, че „очакваме Неговия Син от небето, Когото Той възкреси от мъртвите, именно Исус, Който ни избавя от идващия гняв“ (1 Сол. 1:10). Нека всеки от нас да не бъде повлиян като стария пророк, нито непослушен като по-младия, но да пази Господното Слово и да ходи в него!
