1 В начало създаде Бог небето и земята. 2 А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върх водата. 3 И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина. 4 И видя Бог виделината че беше добро; и разлъчи Бог виделината от тъмнината. 5 И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи. 6 И рече Бог: Да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода. 7 И направи Бог твърдъта; и разлъчи водата която беше под твърдъта от водата която беше под твърдъта; и стана така. 8 И нарече Бог твърдъта Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори. 9 И рече Бог: Да се събере водата която е под небето в едно място, и да се яви сушата; и стана така. 10 И нарече Бог сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря; и видя Бог че беше добро. 11 И рече Бог: Да прорасти земята зелена трева, трева която да дава семе, и дърво плодоносно което да ражда плод по вида си, на който семето да е в него на земята; и стана така. 12 И произрасти земята зелена трева, трева която да дава семе, по вида си, и дърво което да ражда плод на който семето е в него по вида му; и видя Бог че беше добро. 13 И стана вечер, и стана утро, ден трети. 14 И рече Бог: Да бъдат светила на твърдъта небесна за да разлъчат деня от нощта, и да са за знамения и за времена и за дни и години, 15 и да са за светила на твърдъта небесна за да светят на земята; и стана така. 16 И направи Бог двете големи светила; голямото светило за да владее на деня, а малкото светило за да владее на нощта; направи и звездите. 17 И постави ги Бог на твърдъта небесна за да светят на земята, 18 и да владеят на деня и на нощта, и да разлъчат виделината от тъмнината; и видя Бог че беше добро. 19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. 20 И рече Бог: Да произведе водата изобилно гадини одушевлени, и птици да летят над земята по твърдъта небесна. 21 И създаде Бог големите китове, и всяко одушевлено що се движи, които произведе водата изобилно по вида им, и всяка птица крилата по вида й: и видя Бог че беше добро. 22 И благослови ги Бог и рече: Плодете се и множете се, и напълнете водата в морята: нека се умножат и птиците по земята. 23 И стана вечер, и стана утро, ден пети. 24 И рече Бог: Да произведе земята животни одушевлени по вида им, скотове, и гадове, и зверове на земята по вида им; и стана така. 25 И направи Бог зверовете на земята по вида им, и скотовете по вида им, и всеки гад на земята по вида му; и видя Бог че беше добро. 26 И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему; и да владее над морските риби, и над небесните птици, и над скотовете, и над всичката земя, и над всичките гадове които пълзят по земята. 27 И създаде Бог человека по образу своему, по образу Божию създаде го: мъжки и женски пол ги създаде. 28 И благослови ги Бог, и рече им: Плодете се и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владейте над рибите морски, и над птиците небесни, и над всяко животно което се движи по земята. 29 И рече Бог: Ето, дадох ви всяка трева що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво което има в себе си плод на дърво което дава семе: те ще ви бъдат за ядене. 30 И на всичките животни на земята, и на всичките птици на небето, и на всеки гад който пълзи по земята и има в себе се дихание на живот дадох всяка зелена трева за храна; и стана така. 31 И видя Бог всичко което направи; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.
1 И свършиха се небето и земята и всичкото им украшение. 2 И свършил беше Бог в седмия ден делата си които направи; и почина си в седмия ден от всичките си дела които направи. 3 И благослови Бог седмия ден, и освети го; защото в него си почина от всичките си дела които създаде и направи Бог. 4 Това е битието на небето и на земята когато се те създадоха, в който ден направи Господ Бог земя и небе, 5 и всяко растение полско преди да стане по земята, и всяка трева полска преди да изникне; защото не беше дал Господ Бог дъжд по земята, и нямаше человек за да работи земята; 6 И вдигаше се пара от земята, и напояваше всичкото лице на земята. 7 И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, стана человек жива душа. 8 И насади Господ Бог рай в Едем на изток, и постави там человека когото създаде. 9 И Господ Бог произрасти из земята всяко дърво красно на глед и добро за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото на познаване на добро и на зло. 10 И река изхождаше из Едем да напоява рая; и от там се разделяше на четири глави. 11 Името на едната Фисон: тя е която обикаля всичката Евилатска земя, дето има злато. 12 И златото на онази земя е добро: там има вделион и оникс камик. 13 И името на втората река Гион: тя е която обикаля всичката Хуска земя. 14 И името на третата река Тигър: тя е която тече към изток на Асирия. А четвъртата река е Ефрат. 15 И взе Господ Бог человека и насели го в рай Едемски за да го работи и да го пази. 16 И заповяда Господ Бог Адаму и рече: От всяко дърво на рая свободно да ядеш; 17 а от дървото на познаване на добро и на зло, да не ядеш от него; защото в който ден ядеш от него непременно ще умреш. 18 И рече Господ Бог: Не е добро человекът да е сам: ще му направя помощник приличен нему. 19 И създаде Господ Бог от земята всичките полски животни и всичките небесни птици, и приведе ги при Адама за да види как ще ги наименува; и каквото име дадеше Адам на всяко одушевлено, това му стана името. 20 И тури Адам имена на всичките скотове и на птиците небесни и на всичките зверове полски; но за Адама не се намери помощник приличен нему. 21 И нанесе Господ Бог на Адама изстъпление, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. 22 И направи Господ Бог от реброто което взе от Адама жена, и приведе я при Адама. 23 И рече Адам: Тая е сега кост от костите ми, и плът от плътта ми: тя ще се нарече жена, защото от мъжа биде взета. 24 Заради това ще остави человек баща си и майка си, и ще се прилепи при жена си, и ще бъдат двамата една плът. 25 И голи бяха и двамата, Адам и жена му, и не се срамуваха.
1 А змията беше най-хитра от всичките зверове полски които направи Господ Бог. И тя рече на жената: Истина ли рече Бог да не ядете от всяко дърво на рая? 2 И жената рече на змията: От плода на райските дървя можем да ядем; 3 а от плода на дървото което е всред рая, рече Бог: Да не ядете от него, нито да се прикоснете при него, за да не умрете. 4 И змията рече на жената: Никак няма да умрете; 5 но знае Бог, че в който ден ядете от него ще се отворят очите ви, и ще бъдете като богове да познавате доброто и злото. 6 И видя жената че дървото беше добро за ядене, и че беше угодно на очите, и дърво желателно като що дава знаяне; и взе от плода му та яде, и със себе си наедно даде и на мъжа си, та яде и той. 7 Тогаз им се отвориха очите и на двамата, и познаха че бяха голи; и съшиха листе от смокина, и направиха за себе си препаски. 8 И чуха гласа на Господа Бога като ходеше в рая надвечер; и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървя. 9 И повика Господ Бог Адама и рече му: Де си? 10 А той рече: чух гласа ти в рая, и убоях се, защото съм гол; и скрих се. 11 И рече му Бог: Кой ти обади че си гол? Ял ли си от дървото от което ти заповядах да не ядеш? 12 И рече Адам: Жената която ми си дал да е с мене, тя ми даде от дървото, и ядох. 13 И рече Господ Бог на жената: Що е това което си сторила? И жената рече: Змията ме измами, и ядох. 14 И рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила ти това, проклета да си от всичките скотове и от всичките животни на полето: по корема си ще ходиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. 15 И вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе: то ще ти смаже главата, и ти ще му нараниш петата. 16 А на жената рече: Ще ти преумножа скръбта в чревоношението ти: с болезни ще раждаш чада; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее. 17 А на Адама рече: Понеже си послушал гласа на жена си, и си ял от дървото за което ти заповядах и казах: Да не ядеш от него, проклета да е земята поради тебе: със скръб ще ядеш плодовете и през всичките дни на живота си. 18 Тръне и бодли ще ти произрастява; и ти ще ядеш на полето тревата. 19 С пота на лицето си ще ядеш хляба си доде се върнеш в земята от която си взет; понеже пръст си, и в пръст ще се върнеш. 20 И нарече Адам името на жена си Ева, защото тя беше майка на всичките живущи. 21 И направи Господ Бог на Адама и на жена му дрехи кожени, и облече ги. 22 И рече Господ Бог: Ето, Адам стана като един от нас да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си та вземе и от дървото на живота, и яде, и живее вечно, 23 за това Господ Бог го извади из Едемския рай да работи земята из която биде взет. 24 И изпъди Адама; и към изток на Едемския рай постави Херувимите и пламенния меч който се въртеше, да пазят пътя към дървото на живота.
1 И позна Адам Ева жена си; и тя зачна и роди Каина; и рече: Придобих человека от Господа. 2 Роди още и брата му Авеля. И Авел беше пастир на овци, а Каин беше земледелец. 3 И след няколко дни принесе Каин от плодовете на земята приношение Господу. 4 И Авел принесе и той от първородните на овците си, и от тлъстината им. И погледна Господ благосклонно на Авеля и на приношението му, 5 а на Каина и на приношението му не погледна; и разсърди се Каин твърде много, и лицето му беше навъсено. 6 И рече Господ Каину: Защо си се разсърдил? и защо е лицето ти навъсено? 7 Ако правиш ти добро, не е ли прието? ако ли не правиш добро, грехът лежи при вратата. И към тебе ще бъде неговото желание и ти ще владееш над него. 8 И говореше Каин на брата си Авеля; и когато бяха на полето, дигна се Каин върх брата си Авеля и го уби. 9 И рече Господ Каину: Де е Авел брат ти? А той рече: Не зная: страж ли съм аз на брата си? 10 И рече Бог: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към мене от земята. 11 И сега проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка. 12 Когато работиш земята, няма вече да ти дава силата си: скитател и бежанец ще бъдеш на земята. 13 И рече Каин Господу: Престъплението ми е по-голямо отколкото да бъде простено. 14 Ето, гониш ме днес от лицето на земята; и от лицето ти ще се скрия, и ще бъда скитател и бежанец на земята; и всеки който ме намери ще ме убие. 15 И Господ му рече: За това, който убие Каина, нему ще стане седмократно отмъщение. И тури Господ белег на Каина, за да го не убие който го намери. 16 И излезе Каин от лицето Господне, и насели се в земята Нод, към изток от Едем. 17 И позна Каин жена си, и тя зачна и роди Еноха; и градеше Каин град, и нарече името на града, според името на сина си, Енох. 18 И роди се Еноху Ирад; а Ирад роди Мехуяила; а Мехуяил роди Метусаила; а Метусаил роди Ламеха. 19 И взе Ламех за себе си две жени: името на едната Ада, а името на другата Села. 20 И роди Ада Явала: той беше отец на онези които живееха в шатри и имаха скотове. 21 И името на брата му беше Ювал: той беше отец на всичките които свиреха с китара и със свирка. 22 А Села и тя роди Тувал-Каина, ковач на всяко медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама. 23 И рече Ламех на жените си Ада и Села: чуйте гласа ми, жени Ламехови: послушайте думите ми; понеже мъж убих за раната си, и юноша за струпа си. 24 Ако за Каина стане седмократно отмъщение, то за Ламеха ще стане седемдесет и седмократно. 25 И позна пак Адам жена си; и тя роди син, и нарече името му Сит, и думаше: Даде ми Бог друго семе вместо Авеля, когото уби Каин. 26 Подобно и Ситу се роди син; и нарече името му Енос. Тогаз почнаха да призовават името Господне.
1 Тая е книгата на родословието Адамово. В който ден направи Бог Адама, по образу Божию го направи, 2 мъжки и женски пол ги направи; и благослови ги, и нарече името им человек, в деня на създанието им. 3 И живя Адам сто и тридесет лета, и роди син по подобието си и по образа си, и нарече името му Сит. 4 И станаха дните Адамови откак роди Сита осемстотин лета, и роди синове и дъщери. 5 И станаха всичките дни Адамови колкото живя деветстотин и тридесет лета; и умря. 6 И живя Сит сто и пет лета, и роди Еноса. 7 И живя Сит откак роди Еноса осемстотин и седем лета, и роди синове и дъщери. 8 И станаха всичките дни Ситови деветстотин и дванадесет лета; и умря. 9 И живя Енос деветдесет лета, и роди Каинана. 10 И живя Енос откак роди Каинана осемстотин и петнадесет лета, и роди синове и дъщери. 11 И станаха всичките дни Еносови деветстотин и пет лета; и умря. 12 И живя Каинан седемдесет лета, и роди Маалалеила. 13 И живя Каинан откак роди Маалалеила осемстотин и четиридесет лета, и роди синове и дъщери. 14 И станаха всичките дни Каинанови деветстотин и десет лета; и умря. 15 И живя Маалалеил шестдесет и пет лета, и роди Яреда. 16 И живя Маалалеил откак роди Яреда осемстотин и тридесет лета, и роди синове и дъщери. 17 И станаха всичките дни Маалалеилови осемстотин деветдесет и пет лета; и умря. 18 И живя Яред сто и шестдесет и две лета, и роди Еноха. 19 И живя Яред откак роди Еноха осемстотин лета, и роди синове и дъщери. 20 И станаха всичките дни Яредови деветстотин и шестдесет и две лета; и умря. 21 И живя Енох шестдесет и пет лета, и роди Матусала. 22 И ходи Енох по Бога откак роди Матусала триста лета, и роди синове и дъщери. 23 И станаха всичките дни Енохови триста и шестдесет и пет лета. 24 И ходи Енох по Бога, и не се намерваше вече, защото Бог го взе. 25 И живя Матусал сто и осемдесет и седем лета, и роди Ламеха. 26 И живя Матусал откак роди Ламеха седемстотин и осемдесет и две лета, и роди синове и дъщери. 27 И станаха всичките дни Матусалови деветстотин и шестдесет и девет лета; и умря. 28 И живя Ламех сто и осемдесет и две лета, и роди син; 29 и нарече името му Ное, и думаше: Той ще ни облекчи от работата ни и от труда на ръцете ни поради земята която прокле Господ. 30 И живя Ламех откак роди Ноя петстотин и деветдесет и пет лета, и роди синове и дъщери. 31 И станаха всичките дни Ламехови седемстотин и седемдесет и седем лета; и умря. 32 А Ное беше на възраст петстотин лета; и роди Ное Сима, Хама и Яфета.
1 И когато почнаха человеците да се умножават по лицето на земята, и им се родиха дъщери, 2 тогаз синовете Божии като гледаха дъщерите человечески че бяха красни, взеха си жени от всички що избраха. 3 И рече Господ: Духът ми няма да пребъде вечно в человека, защото е плът; а дните му ще бъдат сто и двадесет години. 4 В онези дни бяха на земята исполините, сиреч, след като бяха влезли синовете Божии при дъщерите человечески, и те им родиха синове, те бяха онези силни от старо време знаменити мъже. 5 И видя Господ че се умножава злината на человека по земята, и че всичките въображения на сърдечните му помишления бяха само зло всеки ден. 6 И разкая се Господ защото направи человека на земята, и огорчи се в сърдцето си. 7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята человека когото направих, от человек до скот, до гад, и даже до небесна птица; понеже се разкаях защото ги направих. 8 А Ное намери благодат пред Господа. 9 Това е родословието на Ноя: Ное беше человек праведен, съвършен между съвременниците си: Ное ходеше по Бога. 10 И роди Ное три сина, Сима, Хама и Яфета. 11 И разтле се земята пред Бога, и напълни се земята с неправда. 12 И видя Бог земята, и, ето, бе разтляна; защото всяка плът беше разтляла пътя си на земята. 13 И рече Бог Ною: Скончанието на всяка плът дойде пред мене, защото земята се изпълни с неправда от тях; и, ето, ще ги изтребя със земята наедно. 14 Направи си ковчег от гоферово дърво: обиталища да направиш в ковчега, и да го засмолиш извътре и извън със смола. 15 И така да го направиш: дължината на ковчега триста лакти, а ширината му петдесет лакти, и височината му тридесет лакти. 16 Окно да направиш на ковчега, и да го изкараш един лакът нагоре; и вратата на ковчега да туриш от страна: с долен, среден, и горен кат да го направиш. 17 А аз, ето, ще нанеса на земята потоп от вода, за да изтребя всяка плът под небето която има в себе си дихание на живот: всичко що е на земята ще умре. 18 Но с тебе ще поставя завета си; и ще влезеш в ковчега, ти, и синовете ти, и жена ти, и жените на синовете ти с тебе. 19 И от всяко животно от всяка плът, по две от всичките ще въведеш в ковчега, за да упазиш живота им със себе си: мъжко и женско ще бъдат. 20 От птиците по вида им, и от скотовете по вида им, от всичките гадове на земята по вида им, по две от всичките ще влязат при тебе, за да им упазиш живота. 21 И ти си вземи от всяка храна която се яде, и да я събереш при себе си; и да бъде за храна тебе и тям. 22 И направи Ное всичко както му заповяда Бог: така направи.
1 И рече Господ Ною: Влез ти и всичкий ти дом в ковчега; защото тебе видях праведен пред мене в този род. 2 От всичките чисти скотове вземи си по седем, мъжкото и женското му; и от нечистите скотове по две, мъжкото и женското му; 3 и от птиците небесни по седем, мъжко и женско: за да упазиш от тях семе по лицето на всичката земя. 4 Защото още след седем дни аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко що съществува което съм направил. 5 И направи Ное всичко както му заповяда Господ. 6 А Ное беше на шестстотин години когато стана на земята потопът от водата. 7 И влезе Ное, и синовете му, и жена му, и жените на синовете му с него в ковчега, поради водите на потопа. 8 От чистите скотове и от нечистите скотове, и от птиците, и от всичките гадове които пълзят по земята, 9 по две по две влязоха при Ноя в ковчега, мъжко и женско, както заповяда Бог Ною. 10 И след седемте дни водата на потопа наваля по земята. 11 В шестстотното лето на Ноевия живот, въ втория месец, в седемнадесетия ден на месеца, в този ден се разпукнаха всичките извори на голямата бездна, и небесните хляби се разтвориха. 12 И валя дъждът на земята четиридесет дни и четиридесет нощи. 13 В този истия ден влезе в ковчега Ное, и синовете Ноеви, Сим и Хам и Яфет, и жената Ноева, и трите жени на синовете му наедно с тях, 14 те, и всичките животни по вида си, и всичките скотове по вида си, и всичките гадове що пълзят по земята по вида си, всяко пернато от всеки вид. 15 И влязоха при Ноя в ковчега по две по две от всяка плът която има дихание на живот. 16 И които влязоха, мъжко и женско влязоха от всяка плът, както му беше заповядал Бог; и затвори Господ ковчега след него. 17 И държа потопът четиридесет дни на земята; и умножи се водата и подигна ковчега, и той се подигна над земята. 18 И усиляше се водата, и умножаваше се много на земята; и ковчегът се носеше на повърхността на водата. 19 И водата се усилваше твърде много на земята; и покриха се всичките високи планини които бяха под всичкото небе. 20 Петнадесет лакти по-горе се възвиси водата; и покриха се планините. 21 И умря всяка плът която се движеше по земята, птици, и скотове, и зверове, и всички гадове които пълзят по земята, и всеки человек. 22 Всичко що беше на сухо, всичко което имаше дихание на живот в ноздрите си, умря. 23 И изтреби се все що съществуваше по лицето на земята, от человек до скот, до гад, и даже до птица небесна, и изтребиха се от земята; и остана само Ное и които бяха заедно с него в ковчега. 24 И удържа се водата по земята сто и петдесет дни.
1 И помена Бог Ноя, и всичките животни, и всичките скотове що бяха наедно с него в ковчега; и нанесе Бог вятър на земята, и водата престана. 2 И затвориха се изворите на бездната и хлябите небесни, и спря се дъждът от небето. 3 И оттегляше се водата от земята малко по малко; и подир сто и петдесет дни намаляваше водата. 4 И в седемнадесетия ден на седмия месец седна ковчегът върху планините Арарат. 5 А водата намаляваше непрестанно до десетия месец; и в първия ден на десетия месец появиха се върховете на планините. 6 И след четиридесет дни отвори Ное прозореца на ковчега що беше направил. 7 И изпрати гарвана, който като излезе отхождаше и дохождаше доде изсъхна водата от земята. 8 После изпрати гълъба от при себе си, за да види да ли е престанала водата от лицето на земята. 9 И като не намери гълъбът почивка на нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на всичката земя. И той простря ръката си и го взе, и внесе го при себе си в ковчега. 10 И почака други още седем дни, и пак изпрати гълъба из ковчега. 11 И върна се при него гълъбът надвечер, и, ето, имаше в устата си лист маслинен щом откъснат; и позна Ное че е престанала водата от земята. 12 И почака още други седем дни, и изпрати гълъба; и той се не върна вече при него. 13 А в шестстотин и първото лето на Ноевия живот, в първия ден на първия месец, изсъхна водата от земята; и дигна Ное покрива на ковчега и видя, и, ето, бе изсъхнало лицето на земята. 14 И в двадесет и седмия ден на втория месец изсъхна земята. 15 И говори Бог на Ноя и рече: 16 Излез из ковчега, ти, и жена ти, и синовете ти, и жените на синовете ти с тебе. 17 Всичките животни които са с тебе от всяка плът, птици, и скотове, и всичките гадове които пълзят по земята изведи със себе си; и нека се разпространяват по земята, и нека се плодят, и нека се умножават по земята. 18 И излезе Ное, и синовете му, и жена му, и жените на синовете му с него: 19 всичките животни, всичките гадове, и всичките птици, всичко що се движи по земята, според родовете си, излязоха из ковчега. 20 И съгради Ное олтар Господу; и взе от всеки скот чист и от всяка чиста птица, и принесе всесъжения на олтаря. 21 И обоня Господ ухание благовонно; и рече Господ в сърдцето си: Не ща да прокълна вече земята зарад человека, по това че помишлението на человеческото сърдце е зло от младостта му: нито ще поразя вече друг път всичко що живее, както сторих. 22 Доде съществува земята, сеяне и жетва, студ и горещина, лето и зима, ден и нощ няма да престанат.
1 И благослови Бог Ноя и синовете му, и рече им: Плодете се и множете се, и напълнете земята. 2 И страх и трепет от вас ще бъде над всичките животни на земята, и над всичките небесни птици: те, с всичко което пълзи по земята, и с всичките морски риби, в ръцете ви са предадени. 3 Всичко което се движи и живее ще ви бъде за храна: дадох ви всичко, както зелената трева. 4 Месо обаче с живота му, кръвта му, да не ядете. 5 И вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще придиря: из ръката на всяко животно ще я придиря, и из ръката на человека: из ръката на всеки негов брат ще придиря живота на человека. 6 Който пролее человеческа кръв, неговата кръв от человек ще се пролее; защото по образу Божию направи Бог человека. 7 Но вие плодете се и множете се, разпространявайте се на земята, и умножавайте се на нея. 8 И говори Бог Ною и на синовете му с него и рече: 9 И, ето, аз поставям моя завет с вас, и с вашето семе подир вас, 10 и с всяко одушевлено животно което е с вас, от птиците, от скотовете, и от всичките животни на земята които са с вас, от всяко което е излязло из ковчега, до всяко животно на земята. 11 И поставям с вас моя завет, че няма да се изтреби вече всяка плът от водата на потопа; нито ще бъде вече потоп за да запусти земята. 12 И рече Бог: Това е белегът на завета който аз поставям между мене и вас, и между всяко одушевлено животно което е с вас, във вечни родове: 13 поставям дъгата си в облака; и тя ще бъде белег на завета между мене и земята. 14 И когато нанеса облак на земята, ще се яви дъгата в облака. 15 И ще помена завета си който е между мене и вас, и между всяко одушевлено животно от всяка плът; и водата няма да стане вече в потоп за да изтреби всяка плът. 16 И дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да помня всегдашния завет между Бога и всяко одушевлено животно от всяка плът която е на земята. 17 И рече Бог Ною: Това е белегът на завета който поставих между мене и всяка плът която е на земята. 18 И Ноевите синове които излязоха из ковчега бяха Сим и Хам и Яфет; а Хам беше отец на Ханаана. 19 Тези тримата бяха синове Ноеви; и от тях се разсеяха человеци по всичката земя. 20 И начна Ное да работи земята, и насади лозе. 21 И пи от виното, и опи се, и разголи се в шатъра си. 22 И Хам, отец Ханаанов, видя голотата на баща си, и каза това на двамата си братя вън. 23 А Сим и Яфет взеха една дреха и я туриха на двете си рамена; и отиваха заднишком та покриваха голотата на баща си; и лицата им гледаха назад, и голотата на баща си не видяха. 24 А като се изтрезви Ное от виното си, научи се за онова което му бе направил по-младият му син. 25 И рече: Проклет Ханаан: раб на раби ще бъде на братята си. 26 И рече: Благословен Господ Бог Симов; и Ханаан да му бъде раб. 27 Бог да разпространи Яфета, и да се насели в шатрите Симови; а Ханаан да му бъде раб. 28 И живя Ное след потопа триста и петдесет години. 29 И станаха всичките дни Ноеви деветстотин и петдесет години; и умря.
1 И тези са родословията на Ноевите синове, Сима, Хама, и Яфета: родиха се и тям синове след потопа. 2 Синовете Яфетови бяха Гомер, и Магог, и Мадай, и Яван, и Тувал, и Мосох, и Тирас. 3 А синовете Гомерови: Асханаз, и Рифат, и Тогарма. 4 А синовете Яванови: Елиса, и Тарсис, Китим, и Доданим. 5 От тях се разсеяха по островите на народите в земите им, всеки по езика си и по племето си, в народите си. 6 А синовете Хамови: Хус, и Мицраим, и Фут, и Ханаан. 7 А синовете Хусови: Сева, и Евила, и Савта, и Раама, и Савтека: а синовете Раамови: Шева и Дедан. 8 И Хус роди Нимрода. Той начна да става силен на земята. 9 Той беше силен ловец пред Господа; за това се говори: Като Нимрод, силен ловец пред Господа. 10 И началото на царството му бе Вавилон, и Ерех, и Акад, и Халне в земята Сенаар. 11 Из таз земя излезе в Асирия, и съгради Ниневия, и града Роовот, и Халах, 12 и Ресен между Ниневия и Халах (той е големият град). 13 А Мицраим роди Лудимите, и Анамимите, Леавимите, и Нафтухимите, 14 и Патрусимите, и Каслухимите (от които произлязоха Филистимците), и Кафторимите. 15 А от Ханаана се родиха Сидон първородният му, и Хет, 16 и Иевусеяните, и Аморейците, и Гергесейците, 17 и Евеяните, и Арукеяните, и Асенеяните, 18 и Арвадците, и Цемарейците, и Аматейците; и после се разсеяха Ханаанските племена. 19 И Ханаанските предели бяха от Сидон като отхожда някой на Герар до Газа, и като отхожда някой в Содом, и Гомор, и Адма, и Цевоим, до Лаша. 20 Тези са синовете Хамови по племената си, по езиците си, в земите си, по народите си. 21 И на Сима, отца на всичките синове Еверови, по-стария брат на Яфета, родиха се и нему синове. 22 Синове Симови бяха Елам, и Асур, и Арфаксад, и Луд, и Арам. 23 А синове Арамови: Уз, и Ул, и Гетер, и Маш. 24 И Арфаксад роди Сала; а Сала роди Евера. 25 И Еверу се родиха два сина: името на единия, Фалек (разделение), защото в неговите дни се раздели земята; и името на брата му, Иоктан. 26 А Иоктан роди Алмодада, и Шалефа, и Хацармавета, и Яраха, 27 и Адорама, и Узала, и Дикла, 28 и Овала, и Авимаила, и Шева, 29 и Офира, и Евела, и Иовава: всички тези бяха синове Иоктанови. 30 И населението им беше от Меша, като отхожда някой в Сефар, гора източна. 31 Тези са синове Симови по племената си, по езиците си, в земите си, по народите си. 32 Тези са племената на синовете Ноеви по родовете им, в народите им; и от тях се разсеяха народите по земята след потопа.
1 И по всичката земя беше един език и един глас. 2 И когато тръгнаха от изток, намериха поле в земята Сенаар; и населиха се там. 3 И рекоха си един на други: Елате, да направим кирпичи и да ги изпечем в огън. И употребиха кирпичите вместо камене, а смолата употребиха вместо кал. 4 И рекоха: Елате, да си съградим град и стълп на който върхът да стига до небето; и да си придобием име, за да се не разсеем по лицето на всичката земя. 5 А Господ слезе да види града и стълпа който градяха человеческите синове. 6 И рече Господ: Ето един народ, и всички имат един език, и начнаха да правят това: и сега не ще може да им се възбрани всичко което са намислили да направят. 7 Елате, да слезем, и да смесим там езика им, щото единият да не разумява езика на другия. 8 И разся ги Господ от там по лицето на всичката земя; и престанаха да зидат града. 9 За това се нарече името му Вавилон (смешение); защото там смеси Господ езика на всичката земя, и от там ги разся Господ по лицето на всичката земя. 10 Това е родословието Симово: Сим беше на сто години когато роди Арфаксада, две години след потопа: 11 и живя Сим откак роди Арфаксада петстотин лета, и роди синове и дъщери. 12 И Арфаксад живя тридесет и пет лета, и роди Сала; 13 и живя Арфаксад откак роди Сала четиристотин и три лета, и роди синове и дъщери. 14 И Сала живя тридесет лета, и роди Евера; 15 и живя Сала откак роди Евера четиристотин и три лета, и роди синове и дъщери. 16 И живя Евер тридесет и четири лета, и роди Фалека; 17 и живя Евер откак роди Фалека четиристотин и тридесет лета, и роди синове и дъщери. 18 и живя Фалек тридесет лета, и роди Рагава; 19 и живя Фалек откак роди Рагава двесте и девет лета, и роди синове и дъщери. 20 И живя Рагав тридесет и две лета, и роди Серуха; 21 и живя Рагав откак роди Серуха двесте и седем лета, и роди синове и дъщери. 22 И живя Серух тридесет лета, и роди Нахора; 23 и живя Серух откак роди Нахора двесте лета, и роди синове и дъщери. 24 И живя Нахор двадесет и девет лета, и роди Тара; 25 и живя Нахор откак роди Тара сто и деветнадесет лета, и роди синове и дъщери. 26 И живя Тара седемдесет лета, и роди Аврама, Нахора, и Арана. 27 И това е родословието на Тара: Тара роди Аврама, Нахора, и Арана; и Аран роди Лота. 28 И умря Аран преди Тара отца си в земята в която се роди, в Ур Халдейски. 29 И взеха си Аврам и Нахор жени: името на Аврамовата жена бе Сара; а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, отца на Мелха и отца на Иесха. 30 А Сара беше бездеткиня, нямаше чадо. 31 И взе Тара Аврама сина си, и Лота, Арановия син, внука си, и Сара снаха си, жената на сина си Аврама; и излязоха наедно из Ур Халдейски да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха до Харан, и населиха се там. 32 И станаха дните на Тара двесте и пет лета; и умря Тара в Харан.
14 И рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила ти това, проклета да си от всичките скотове и от всичките животни на полето: по корема си ще ходиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. 15 И вражда ще поставя между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе: то ще ти смаже главата, и ти ще му нараниш петата. 16 А на жената рече: Ще ти преумножа скръбта в чревоношението ти: с болезни ще раждаш чада; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее. 17 А на Адама рече: Понеже си послушал гласа на жена си, и си ял от дървото за което ти заповядах и казах: Да не ядеш от него, проклета да е земята поради тебе: със скръб ще ядеш плодовете и през всичките дни на живота си. 18 Тръне и бодли ще ти произрастява; и ти ще ядеш на полето тревата. 19 С пота на лицето си ще ядеш хляба си доде се върнеш в земята от която си взет; понеже пръст си, и в пръст ще се върнеш.
17 А на Адама рече: Понеже си послушал гласа на жена си, и си ял от дървото за което ти заповядах и казах: Да не ядеш от него, проклета да е земята поради тебе: със скръб ще ядеш плодовете и през всичките дни на живота си. 18 Тръне и бодли ще ти произрастява; и ти ще ядеш на полето тревата. 19 С пота на лицето си ще ядеш хляба си доде се върнеш в земята от която си взет; понеже пръст си, и в пръст ще се върнеш.
Битие 1–11 · Битие 3:14–19 · Битие 3:17–19 · BG1871
