Това беше градина, създадена за човека. Едем означава „наслада“. Тя гледаше към утринното слънце и Бог „направи всяко дърво да расте, което е приятно за окото и добро за храна“ (Бит. 2:9). Река я напояваше в земя на злато и скъпоценни камъни (ст. 10, 12). Човекът имаше работа: „да я обработва и пази“ (ст. 15). Бог му даде жена, помощница, за да се наслаждават заедно (ст. 22), и в прохладата на деня Той Сам щеше да общува с него (3:8).
Какво се обърка? Непокорството на нашите първи родители към техния благотворен Бог. По подтик на змията, дявола, те ядоха от плода на дървото на познанието на доброто и злото, единственото дърво, което Бог им беше забранил. Те имаха всяка причина да не го правят: щяха да умрат, ако го направят (2:17), но се поддадоха на лъжа. И така и ние: „смъртта се разпространи върху всички хора, защото всички съгрешиха“ (Рим. 5:12).
Какво облекчение е да намерим човек 4000 години по-късно, който казва: „Моята храна е да върша волята на Този, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело“ (Йоан 4:34). Когато дяволът Го изкуши да се отклони от пътя Си, това не беше в градина, а в пустиня, не с открито отричане на Божието слово, а с измамни думи, не веднъж, а три пъти. Но всеки път нашият Господ казваше: „Писано е“ (Мат. 4:4, 6, 10). Точно преди смъртта Си, когато един заблуден ученик се опита да Го защити, Той каза: „Няма ли да пия чашата, която Отец Ми е дал?“ (Йоан 18:11).
Ако първият човек беше поставен на най-сладкото място в творението само за да донесе смърт на него, новото творение е формирано според Втория Човек, Който не се проваля, няма да се провали и не може да се провали. То ще запази своя първоначален характер завинаги заради Него: „старите неща отминаха; ето, всичко стана ново“ (2 Кор. 5:17).
