Асаф размишляваше върху всички могъщи Божии дела в миналото и намираше утеха от това за настоящето. Заключението на неговите размишления беше, че той можеше да почива във вярната Божия грижа за Неговия народ. Бог ги водеше като грижовен Пастир и ги избавяше с Неговата мишца. Той го правеше посредством мъжете, които Той
