Седмицата на библейския лагер почти приключи. След още един час всички петокласници и шестокласници щяха да са в леглата си, а аз щях да ги последвам скоро след това. Беше добра седмица. С изключение на няколко деца, които страдаха от носталгия, тази група деца беше добре възпитана и проявяваше интерес към библейските уроци. Лагерът почти приключи, но Господ имаше още един урок да ни научи. Докато седяхме около лагерния огън последната вечер, хладният въздух ни привличаше по-близо до пламъците. След малко пеене и вълнуващо послание, имахме време за свидетелства, когато всеки от лагерниците можеше да каже нещо за седмицата и как Господ работеше в живота им. Много деца направиха коментари. Удивително е как Господ използва лагерните огньове като места за насърчение. Последният лагерник, който говори, стана и каза тихо: „Прекарах си страхотно, наистина. Но това, което наистина бих искал...“ И той започна да плаче. „Това, което наистина бих искал, е някой да разкаже на баща ми за Исус. Не искам той да отиде в ада.“ Той продължи да казва, че майка му е починала, когато е бил малък, и той живее с баба си и дядо си, защото баща му го е биел и не се е грижел за него.
Този петокласник привлече вниманието ни, докато ни разказваше през сълзи, че въпреки всичко му липсва баща му, обича го и иска той да срещне Спасителя, когото е опознал в лагера. Той искаше да каже на баща си, че му прощава и иска да му бъде приятел. Научихме повече за прошката от свидетелството на това малко момче, отколкото от която и да е проповед.
Прошката не е просто да кажеш: „Прощавам ти.“ Тя е да погледнеш отвъд болката, за да видиш голямата картина. Този лагерник можеше да прости на баща си за лошото отношение, не само защото му липсваше, но защото го обичаше и искаше той да срещне своя Спасител. Любовта му към баща му беше по-голяма от всяко зло, което му беше причинено. Загрижеността му за вечната съдба на баща му беше по-важна от всякакви рани или болки.
И това е прошката, която Бог иска да разберем. Ние обърнахме гръб на Бога и Му казахме: „Не искаме да имаме нищо общо с Теб.“ И какъв беше Божият отговор? Осъди ли ни Той на ада? Не! Вместо това, Той изпрати Своя Син да умре на кръста за нашите грехове. Така че онази нощ край лагерния огън научихме за Божията прошка от един петокласник, който я научи от Бога и наистина я искаше и за баща си.
Имате ли нужда от Божията прошка? Трябва ли да простите на някого? Ако искате да научите повече за прошката, свържете се с нас.
