Послание от смъртния ред
„Даже ако ходя през долината на смъртната сянка, няма да се боя от зло, защото Ти си с мене.“ (Псалм 23:4)
Осъден съм на смърт на електрически стол за престъплението убийство. Видях вътрешността на първия си затвор на десет години, а първия си затвор на тринадесет. На 27 години повече от половината ми живот е прекаран извън закона и почти целият – далеч от Бога.
Живея под сянката на смъртта, но никога не съм бил по-щастлив! Каменни стени и стоманени решетки са моят дом, а електрическият стол е моето бъдеще, но аз хваля Бога всеки ден. Защо? Защото Той спаси този ужасен грешник. Когато умра, ще се прибера у дома на небето, за да бъда с моя Спасител за цяла вечност.
Понякога е необходим голям шок, за да се отворят очите на човек. В моя случай това беше убийството, което извърших. Ден след ден треперех от страх, без никакъв мир. Страхувах се, че няма мир за мен – никакъв.
Всяка неделя следобед посветени християни идваха да говорят в затвора и отчаяно се опитваха да ме доведат до Христос. Но аз постоянно отхвърлях Бога. Страхувах се от неделите.
Когато започваше църковната служба, се криех в ъгъл, където не можех да бъда видян. Как можеше Бог да спаси грешник като мен? Заслужавах само адски огън, а не прекрасното спасение, което ми се предлагаше.
Семейството ми се молеше за мен постоянно, молейки ме да се обърна към Бога. Изпратиха ми Библията, която дядо ми беше дал няколко години по-рано, но аз все още не я четях.
Тогава една неделя двама мъже, които бяха оказали реална помощ на жена ми, дойдоха да ме видят. Тъй като жена ми ги беше помолила да дойдат, реших да ги послушам. През този час се чувствах по-виновен за греховния си живот от всякога. Когато си тръгваха, един от тях, забелязвайки Библията ми, ме попита дали някога я чета. Не му отговорих. Просто си тръгнах.
Тази нощ в леглото си продължавах да мисля как никога не бях дал шанс на Бога в живота си. Постоянно Му бях обръщал гръб и животът ми потъваше все по-дълбоко в грях. Душата ми беше измъчвана. Просто трябваше да дам шанс на Бога.
Веднага взех Библията си и за първи път от години я отворих и започнах да чета Евангелието от Йоан. Седмици наред го четях, бавно осъзнавайки, че преди да мога да имам мир в живота си, се нуждаех от мир с Бога.
Следващата неделя в църквата говорителят прочете Откровение 3:20: „Ето, стоя на вратата и хлопам. Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, Аз ще вляза при него…“ Как този стих отиде право в сърцето ми! Бог ми говореше и нямаше ъгъл, където да се скрия. Даваше ми се последен шанс. Щях ли да Го отхвърля отново, или щях да отворя вратата на сърцето си и да Го пусна да влезе?
Бях преследван от мисълта за Господа, който стои там и моли да влезе – Неговият образ беше толкова ярък; Неговото почукване и Неговият призив бяха толкова ясни. Всичките ми години на грях бяха пред мен, когато коленичих. За първи път извиках: „Скъпи Боже, бъди милостив към този грешник.“ Сълзите от цял живот на грях потекоха и аз изповядах всичко на Бога. Грехът ми тежеше като милион килограма на раменете ми, докато молех за прошка.
„Господи, спаси ме! Вземи живота ми и направи с него каквото искаш, но моля те, прости ми греховете!“ Изведнъж тежестта се вдигна и целият страх сякаш ме напусна.
Обзе ме радост, която никога не бях познавал. Осъзнах, че Господ ме чу и спаси Уейн Търнър за вечността. Бях отворил вратата и Той беше влязъл с разтворени обятия, за да ме прегърне! От този ден животът ми е изпълнен с благословения и не мога да спра да хваля моя Спасител.
Разказвам ви моята история, защото искам да ви предупредя, преди да е станало твърде късно. Не правете същата грешка като мен. Ако все още не сте дошли при Христос, моля, погледнете внимателно себе си. Признайте, че сте грешник и че Христос стои на вратата на сърцето ви, молейки ви да Го пуснете да влезе. Ще Го изключите ли или ще Го пуснете?
Христос умря на кръста, за да спаси вас и мен от греха. Ако някой не заслужава Неговата благодат, аз със сигурност не я заслужавам. Но Бог прощава всички грехове – дори вашите; и Той ви посреща с вечна любов, ако изповядате греховете си и приемете Неговия Син като ваш личен Спасител.
Животът ми е към края си. Скоро ще се прибера у дома, за да живея с моя Спасител за цяла вечност. Но преди да си отида, искам да кажа на колкото се може повече хора колко много означава Исус Христос за мен.
Живея под сянката на електрическия стол, но не бих се разменил с никого, който не е спасен. Моята сила и утеха са в Исус Христос, Който бди над мен.
Искам да ви оставя нещо – стих, който е бил Божието уверение за мен. Той може да бъде и ваш, ако го повярвате.
„Защото Бог толкова възлюби Уейн Търнър, че даде Своя Единороден Син, за да не погине Уейн Търнър, ако вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Вярвате ли? Прочетете го отново и поставете вашето име, където е моето. Не звучи ли страхотно? Повярвайте и вие също ще имате мир!
– Уейн Търнър (редактирано)
