„Затова получих милост, за да покаже Исус Христос в мене първо цялото Си дълготърпение, за пример на онези, които щяха да повярват в Него за вечен живот“ (1 Тимотей 1:16 KJV).Всеки истински служител е изпратен от непосредственото присъствие на Отца, с цялата Му святост и цялата Му благодат. Той е призован да бъде свят и благодатен, отражение на благодатта и святостта на божествения характер. За да бъде такъв, той трябва не само да започне от присъствието на Отца, но и да пребивава там, духом, постоянно. Само духовният човек може да разбере значението на двете неща: „Иди и направи“ и „И все пак никога не си тръгвай“. За да действам за Отца отвън, трябва да бъда с Него отвътре, винаги в тайното светилище на присъствието на Отца ми.
Господ Исус се позова на Себе Си като „Този, Който слезе от небето, дори Човешкият Син [Който] е на небето“ (Йоан 3:13). Много хора се провалят в тази точка. Има опасност да излезем от тържествеността и спокойствието на божественото присъствие сред суматохата на света и вълнението от активното служение. Това трябва да се пази. Ако загубим този осветен тон на духа, който се изразява в „босите крака“, нашето служение скоро ще стане безплодно. Ако позволя служението ми да застане между сърцето ми и моя Отец, то ще струва малко.
Можем ефективно да служим на Господ Исус само докато се наслаждаваме на общение с Него. Докато сърцето се спира на Неговите мощни привличания, най-приемливото служение се извършва в Негово име; нито има някой, който може да сподели Господ Исус със свежест и плодотворност с другите, ако той сам не се храни от Него в тайната на собствената си душа. Вярно е, че той може да проповядва проповед, да изрича молитви, да пише книга и да премине през цялата рутина на външното служение, и все пак да не Го споделя. Този, който ще Го представи на другите, трябва да бъде зает с Господ Исус за себе си.
