Тежка скръб: изповед на грях и на праведния съд на Йехова
Няма нищо по-трогателно от чувствата, породени в сърцето от убеждението, че обектът на скръбта е възлюбен от Бог, че Той обича това, което е принуден да порази, и е принуден да порази това, което обича. Пророкът, докато разкрива скръбта на Йерусалим, признава, че грехът на народа я е причинил. Може ли това да намали скръбта на сърцето му? Ако от една страна това беше утеха, от друга го смиряваше и го караше да скрие лицето си. Гордостта на врага и тяхната радост от виждането на скръбта на възлюбения от Бог, дават повод да се моли за състрадание към страдащите и за съд над злобата на врага. В края на (Плачът на Еремия 1), след пълно признание, че грехът на Юда е донесъл злото върху тях и че Йехова е праведен, народът призовава окото на Йехова да погледне на тяхната скръб и да съди тези, чиято нечестивост ги е наказала.
