Благочестивият човек под Божието наказание
Псалм 38 и Псалм 39 имат, както казах, отчетлив и особен характер. Избавлението е било търсено и очаквано от праведните, и прошката на греховете е била дадена за благословение. Но в тези псалми правителственото порицание за грехове лежи върху остатъка; има усещане защо страдат от божествената ръка. В Псалм 6 наказанието в гняв е било отхвърлено като част от скръбта, която може да принадлежи на тяхното положение; но тук те са под пълно наказание за грях: пръчката е достигнала стадото външно, душата им вътрешно. Когато казвам те, това е индивидуално, но все пак остатъкът. Приятели се отдръпнаха от такъв случай; врагове, без състрадание, кроят за живота му. Все пак той е пред Йехова, и цялото му желание и стенание. Той е истински в сърцето си с Бога и Го признава — мълчи пред човека. Скърбите са, за душата му, на Йехова; и към Йехова той се обръща. Всичко това е правилно (виж стихове 13-16). Той ще се поклони под него. Враговете му са заети и силни. Но въпреки че Йехова поразява, той Му се доверява; защото поразяването е признато от смирената душа за праведно. Но той може да очаква избавление от враговете си. Те се радваха, че той се подхлъзна и ликуваха над него. Но той обявява и признава греха си: без извинение — без скриване в душата си от Бога. Неговият вик е към Него за бърза помощ.
Това е красив псалм по отношение на състоянието на душата; защото Духът осигурява за всеки случай — провала на праведните, който може да предизвика тежко наказание и да донесе радост на нечестивите. Но той приема наказанието за своето беззаконие и се поставя открито пред Бога, признавайки греха си, но гледайки към Него против нечестивите. Колкото и тъжен да е такъв случай, нищо повече не показва истина пред Бога и доверие в Него. Как да изповядаш греха си и да търсиш помощ от Бога, когато си бил неверен, Той е бил опозорен, а врагът триумфира в това? Без извинение, без опит за скриване — нищо: той признава всичко и се хвърля на Бога. Картината на остатъка не би била пълна без това, нито благодатното поучение за всяка душа по всяко време.
Съвършената съпричастност на Христос в наказанието
Тогава възниква въпросът: доколко Духът на Христос влиза в това? Напълно, вярвам; въпреки че, разбира се, Той никога не би могъл да бъде лично там. Без съмнение това произлиза от някакво дълбоко наказание на писателя — наказание, което е било открито проявено. Такива случаи могат в пълна степен да възникнат сред остатъка. Принципът е с универсално приложение. Христос, разбира се, не би могъл да има за какво да бъде наказан; но, имайки пълното бреме на греха пред Себе Си и срещайки по пътя Си цялата скръб, която ще обхване народа, Той може да влезе, макар и зеленото дърво, в съда, който ще дойде върху сухото. Той не би могъл да каже това, което е казано тук, но Той може съвършено да съчувства на онези, които трябва да го кажат. Той е осигурил думите, които ще го изразят чрез Своя Дух в техните сърца. Ако Той не беше понесъл пълния гняв за тези същите беззакония, които притискат съвестта им, и от които в пълната им степен като гняв те избягват, това не би било просто необходимо наказание, в което те се молят на Йехова. Оттук Той може повече от да го почувства, когато има такъв характер. И във цялата скръб на обстоятелствата Той е понесъл най-голямата част.
