ВЪПРОС: Анания и Сапфира от Деяния 5:1-11 в рая ли са?
ОТГОВОР: В ранната Църква вярващите споделяли притежанията си по такъв начин, че „нямаше нуждаещи се между тях“ (Деяния 4:32-35 TNIV). Всъщност „Продаваха имоти и притежания, за да дадат на всеки, който имаше нужда“ (Деяния 2:45). Лука записа два примера за такова споделяне – един добър и един грешен.
Варнава „продаде нива, която притежаваше, и донесе парите и ги сложи в нозете на апостолите“ (Деяния 4:37). Неговият акт беше безкористен, жертвен. Анания и Сапфира също продадоха имот, но решиха да запазят част от парите за себе си, докато изглеждаха, че дават всички приходи от продажбата на апостолите. Това беше умишлен, нечестен и лицемерен акт. Когато Анания беше обвинен в лъжа, „той падна и умря“ (Деяния 5:5), а когато жена му Сапфира също беше обвинена в лъжа, тя също падна и умря (Деяния 5:10). Тяхното наказание за този грях на измама и лицемерие беше незабавна смърт. Разбираемо, „Голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха за тези събития“ (Деяния 5:11).
Анания и Сапфира бяха членове на ранната Църква в Йерусалим в период, когато „Господ всекидневно прибавяше към тяхното число онези, които се спасяваха“ (Деяния 2:47). По това време всички членове на тази църква бяха истински вярващи с „едно сърце и една душа“ (Деяния 4:32). Това означава, че Анания и Сапфира са в рая като всички истински вярващи, които са починали. Само защото са били повлияни да съгрешат от Сатана, не засяга тяхната вечна сигурност. Грехът разваля нашето общение с Бога, но не и спасението, което Той предлага (Йоан 10:28-29). Анания и Сапфира бяха дисциплинирани като Божии деца (Евреи 12:6-11). Те илюстрират, че Бог понякога прибира вярващ рано у дома поради грях (1 Коринтяни 11:29-32).
Тази измама е първият записан грях в живота на Църквата. Изглежда, че Бог е подчертавал важността на благочестивия живот в началото на нова ера и е предупреждавал за сериозността на греха. Тя е записана в Деяния 5:1-11, за да ни напомни на всички за този урок. Подобно, в периода, когато се установяваше старозаветният закон, Надав и Авиуд умряха, след като не се подчиниха на Божията заповед (Левит 10:1-2). По същия начин, с греха може да се справи бързо, когато Господ царува на земята по време на Хилядолетието (Исая 65:20).
Този инцидент ни напомня за Божията святост и нашата греховност (Римляни 3:23; Откровение 4:8). Разбира се, Той заслужава нашето послушание и уважение. Бързаме ли да изповядаме греховете си и да се покаем, тъй като „Нищо в цялото творение не е скрито от Божия поглед“ (Евреи 4:13; 1 Йоан 1:9)? Преобразява ли се нашият начин на живот, за да бъде по-подобен на Господа (Римляни 12:1-2; 2 Коринтяни 3:18; 7:1; 1 Солунци 4:7; 1 Петър 1:15; 2 Петър 3:11)? Нека бъдем честни и да се откажем от лицемерните си начини.
Какво се случва, когато един християнин съгреши?
Наред с други неща, тези практически аспекти от живота на християнина са засегнати: Светлината намалява и тъмнината се увеличава – 1 Йоан 1:6 Радостта от спасението се губи – Псалм 51:12; 1 Йоан 1:4 Праведността намалява – 1 Йоан 3:4-10 Любовта е объркана – 1 Йоан 4:7-21 Общението е нарушено – 1 Йоан 1:3, 6-7 Увереността е отслабена – 1 Йоан 3:19-22 Здравето е застрашено – 1 Коринтяни 11:30
