Какво казва Божият глас на Своята църква в момента?

„А след земетресението огън; но Господ не беше в огъня: и след огъня тих и тънък глас“ (3 Царе 19:12).

„Защото е време да започне съдът от Божия дом; и ако почне първо от нас, какъв ще бъде краят на ония, които не се покоряват на Божието благовестие?“ (1 Петрово 4:17).

„И Господ порази фараона и дома му с големи язви поради Сара, жената на Аврам“ (Битие 12:17).

С оправдана тревога сме свидетели на нова и опасна болест, която се разпространява по света. С увеличаването на смъртните случаи предприемаме мерки, за да се опитаме да защитим себе си и другите. Има обаче опасност, много по-голяма и по-всеобхватна от COVID-19.

Наистина, всеки християнин разпознава гласа на Господа във всичко, което ни заобикаля: стресът и объркването, пред които е изправен светът и неговите лидери; въздействието върху здравето и благосъстоянието на неговите жители; въздействието върху всички сектори на световната икономика, било то селско стопанство, здравеопазване, хранителни доставки, производство, вериги за доставки, спорт и развлечения. Чувам християни да казват, и то с право, че грехът и неморалността, които са били толерирани и легализирани, Бог е бил отхвърлен от публичния сектор, атеизмът се разпространява в академичния свят на университетите и много други учебни заведения, материализмът, алчността, егоизмът, омразата и разпространението на култовете на новата епоха и спиритизма – това са причините за това, пред което е изправен светът днес. Много християни се молят и протягат ръка с евангелското послание, за да дойдат души при Господ Исус и да се покаят и да Го приемат като свой личен Спасител.

Гласът на Господа към нас

Въпреки че всичко това е много вярно, аз се страхувам, че пропускаме най-важната точка, а това е гласът на Бога, който ни говори индивидуално като семейства, като местни събрания и като световно братство. Нека разгледаме какво прави Господ, за да привлече вниманието ни, за да можем да обмислим пътищата си.

Прекратяване на събиранията

Колективното и публично седмично събиране за спомен на Господа и възвестяване на Неговата смърт, докато Той дойде, е временно преустановено в почти всяка страна по света; така е и със седмичната молитвена среща и изучаване на Библията в местните събрания. Библейски конференции са отменени и много възможности за духовна дейност и общение помежду си не могат да се провеждат.

Мнозина се втурнаха да използват наличната технология, за което благодарим на Господа, за да организират служебни срещи, изучаване на Библията и молитвени срещи. Това, разбира се, е от голяма стойност и много от светиите през това време на страх и несигурност са се възползвали от това.

Какво ни казва Господ?

Но въпросът, който остава в съзнанието, е: Какво ни казва Господ? Чувстваме ли болката и загубата в собствените си души, защото не можем да бъдем заедно лично, за да си спомним за Него? Не можем да направим това онлайн и цялата тази прекрасна онлайн дейност не трябва да ни прави самодоволни, че сме намерили начин да задоволим духовните си нужди.

Пречките, които ни пречат да се събираме, за да си спомним за Господа, трябва да ни накарат да седнем тихо в Неговото присъствие в нашите лични условия и да изследваме всичко. Това е много уникална ситуация, скъпи светии, която всички трябва да обмислим. Защото, въпреки че имаме места за срещи, въпреки че имаме транспортни средства, въпреки че пътищата не са блокирани, въпреки че много от нас са здрави и способни, все пак не можем да отидем да бъдем заедно, за да се срещнем със Сина Божий. Чувстваме ли тежест в сърцето си и тъга, че не можем да бъдем заедно в Господния ден, за да слушаме гласа на святата любов колективно като събрания, както сме правили в продължение на много години?

Обвиняваме ли това, което се случва и това, което Господ прави, на нечестивия свят около нас; че Господ ги наказва заради техните зли дела? Но какво, ако може би ние сме причината за това, което се случва със света около нас, което ни пречи да се събираме в Господния ден? Не беше ли заради мислите и действията на Аврам, че „Господ порази фараона и дома му с големи язви“?

Нашата невярност и светскост

Дали това е нашата невярност, материализъм и приемане на нещата и начините на света и неговото мислене в нашия живот, в нашите семейства и в нашите събрания? И все пак отиваме на срещата, за да бъдем в Неговото присъствие и да се държим така, сякаш всичко е наред.

Завистта, търсенето на известност, борбите, клеветите, предателствата, злословието, лицемерието, двойствения живот, хладното отношение към Господа и Неговите неща. И все пак отиваме на срещата, за да бъдем в Неговото присъствие и да се държим така, сякаш всичко е наред.

Нашето лично посвещение на Него, четенето на Неговото Слово и прекарването на време в Неговото присъствие не е приоритет в живота ни, защото сме заети да се грижим за нашите законни отговорности и дела; оставили сме първата си любов. И все пак отиваме на срещата, за да бъдем в Неговото присъствие и да се държим така, сякаш всичко е наред.

И все пак очите на Господа, които са „по-чисти… отколкото да гледат зло“ (Авакум 1:13), виждат всичко това – и още повече, защото нищо не е скрито от Него. Какво трябва да е чувството в Неговото сърце?

Поемане на отговорност

Трябва ли да поемем отговорност като Давид? Той призна, че неговата гордост и действия са донесли чумата върху земята, в която са загинали над 70 000 души (2 Царе 24:15-17).

Чуване на гласа на Господа

Можем ли да чуем гласа на Господа към нас във всичко това?

„Сейте си праведност, жънете милост; разорете си целината: защото е време да търсите Господа, докато Той дойде и излее праведност върху вас“ (Осия 10:12).

Благодат и дисциплина

Някои може да кажат, че сега сме в новозаветни времена и че това е денят на благодатта, и следователно не можем да приложим това към себе си. Вярно е, слава Богу, че това е денят на благодатта. Но „какво да кажем тогава? Да продължаваме ли в греха, за да изобилства благодатта?“ (Римляни 6:1).

Променя ли се нашият Свят Отец в деня на благодатта? Не се ли прилага Неговата любяща ръка в дисциплинирането на Неговите деца в деня на благодатта; не ни ли учи Евреи 12:6-11, че се прилага? Трябва ли да слушате отново гласа на Господа, който говори и предупреждава църквите в Сардис и Лаодикия?

„Това казва Този, Който има седемте Божии Духа и седемте звезди: Зная твоите дела, че имаш име, че живееш, а си мъртъв. Бъди бдителен и укрепи останалото, което е на път да умре, защото не намерих твоите дела съвършени пред моя Бог. Спомни си прочее… и се покай“ (Откровение 3:1-3).