Защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен; а който смирява себе си, ще бъде възвишен. (Лука 14:11)
СМИРЕНИЕТО е отлична благодат. То е празната ръка , която Бог изпълва. Самодоволството е слабост. Ние сме най-силни, когато не се доверяваме на себе си и така сме водени да се осланяме на Бога. Празнотата е чашата, в която Бог поставя благословение. Гордостта не оставя място за божествената сила.
Но има опасност и в недоверието в себе си. То понякога кара човек да се свива от дълг. То почти провали мисията на Моисей. Още малко да се беше извинявал и Бог вероятно щеше да го остави с овцете му в пустинята, търсейки друг човек да изведе Израел от Египет.
Без съмнение много хора са се провалили напълно в мисията, за която са били изпратени на този свят, поради подобно чувство на непригодност за работата. Когато Бог ясно ни призовава да предприемем някаква задача, никога не трябва да повдигаме въпроса за способността. Той не би ни призовал към нея — ако не ни е екипирал за задачата.
