„Търгувайте, докле дойда.“ (Лука 19:11-27).
Това, което Господ желае от Своя народ, е цялостност за Него Самия.
Това не означава отделяне от обикновените занимания на света. Но въпросът е дали тези занимания оплитат сърцето и стават наши цели? Или докато се занимаваме с тези дейности, сърцето все още е свободно за Христос? Дали напредъкът в света е това, което изпълва мислите ни? Или докато осигуряваме честни неща пред всички хора, наистина живеем сред хора и пред хора като такива, които не са свои, а са купени на цена – като такива, които, водени от любовта на Христос, се стремят, колкото и слабо, да живеят не за себе си, а за Този, Който умря за нас и възкръсна? Всички са призовани да живеят Христос. А да живееш Христос включва заемането на Неговото място по отношение на света. „Те не са от света“, каза Той, „както и Аз не съм от света.“ Лесно е да се измислят въображаеми случаи и да се пита къде трябва да се тегли чертата.
Сърцето, което е в общение с Христос, макар и да не знае как да установи принципи, лесно ще различи какво Му е угодно и какво би наскърбило Неговия Дух. Всъщност само християните, които са нетърпеливи да се смесват със света, имат някакви затруднения по въпроса.
Светът достатъчно бързо различава кое е последователно и кое е непоследователно в един християнин и без затруднение оценява стойността на свидетелството, дадено от един светски вярващ. Ако сърцето е наистина вярно на Христос, то несъзнателно ще свидетелства за Него и ще се отдели от света, който не Го познава. Духът и целите на света не могат да имат място в душата, която е изпълнена с Христос. Стремежът към нещата от света ще изглежда безполезен за този, чиито привързаности са насочени към горните неща.
