ВЪПРОС:
Кой беше Варак, споменат в Евреи 11:32 като един от верните в Писанието? Какво направи той, за да получи такова духовно признание?
ОТГОВОР:
Варак, споменат в Евреи 11:32 е същият Варак, когото намираме в Съдии 4 и 5. В трудно време той се подчини на Бога въпреки личния си страх. Тъй като настоя Девора да отиде с него на битка, му беше казано, че пътят, по който ще тръгне, няма да бъде за негова чест. В Съдии 4:15 намираме, че Господ даде победа на Варак. Въпреки това, на Яил, жената на Хевер кенееца, отиде славата за убиването на вражеския генерал Сисара. Песента в следващата глава е приписана на Девора и Варак, а не на Варак и Девора. Господ почита послушанието на вярата, дори когато вярата може да е слаба. Благодарим на Бога за това – защото често нашата вяра е далеч от това, което трябва да бъде!
Девора срещна Варак с думите: „Не е ли заповядал Господ, Бог Израилев?“ (Съдии 4:6 KJV). Колко успокояващо е това, тъй като се свързва със силата на Всемогъществото. Какво са „десет хиляди мъже от синовете на Нефталим и от синовете на Завулон“ (ст. 6) в сравнение с могъщите войски и колесници на Сисара (ст. 13)? Ах, ако Господ, Бог Израилев, е заповядал, битката вече е спечелена! В тази светлина неверието на Варак излиза ясно. Ако Божията заповед е дадена, това е залог за Неговото присъствие. Каква нужда тогава от слабия инструмент, чрез когото е дадена тази заповед? Господ беше казал: „Аз ще привлека към тебе... Сисара, военачалника на Явиновата войска, с колесниците му и множеството му; и ще го предам в ръката ти“ (ст. 7). Очевидно Варак не осъзнаваше напълно това, защото казва на Девора: „Ако ти отидеш с мене, тогава ще отида; но ако ти не отидеш с мене, тогава няма да отида“ (ст. 8) – и това пред лицето на ясна заповед! Ах, братя, ако сме склонни да обвиняваме Варак твърде строго, нека включим и себе си. Колко често сме се въздържали заради някой слаб инструмент на природата, някаква плътска ръка, когато живият Бог ни е дал Своята заповед. —Самуел Ридаут, „Лекции върху книгата Съдии“
