„Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, лъжейки себе си.“ (Яков 1:22)
Има едно фино заблуждение, че посещаването на събрания, конференции и семинари е вършене на Божието дело. Ние слушаме послания и говорим за това, което знаем, че трябва да правим, и заблудата ни обзема, че изпълняваме Неговата воля. Всъщност това, което правим, е да увеличаваме отговорността си и да лъжем себе си. Лъжем себе си, че сме духовни, когато всъщност може да сме доста плътски. Лъжем себе си, че растем, когато истината е, че сме в застой. Лъжем себе си, че сме мъдри, когато сме жалко глупави.
Исус каза, че мъдрият човек е този, който чува Неговите думи и ги изпълнява. Глупавият човек също чува Неговите думи, но не прави нищо по въпроса.
Не е достатъчно да слушаме проповед и да си тръгнем, казвайки „Какво чудесно послание“. Истинският тест е, когато си тръгнем, казвайки: „Ще направя нещо по въпроса, което чух.“ Някой е казал, че една добра проповед не само разширява ума, стопля сърцето и изгаря кожата, но и провокира волята към действие.
По средата на посланието си, един проповедник веднъж попита аудиторията си за името на първия химн, който бяха изпели. Никой не знаеше. Той попита за текста от Писанието, който беше прочетен. Никой не знаеше. Той попита какви съобщения са били направени. Никой не можеше да си спомни. Хората си играеха на църква.
Преди всяко събрание, бихме могли да си зададем следните въпроси. Защо дойдох? Готов ли съм Бог да ми говори лично? Ще Му се покоря ли, ако Той го направи?
Мъртво море справедливо е спечелило името си чрез постоянен приток без съответен отток. В нашия живот, информацията без приложение води до застой. Упоритият въпрос на Спасителя се връща към нас: „Защо Ме наричате Господи, Господи, а не вършите това, което казвам?“
