Пътешественик в Италия, пишейки до вестник, описва посещение на определено място по следния начин:
Пристигнах във Вила Ареконати, на брега на езерото Комо, „красивото място“ на италианските Алпи. Градинар отвори тежката порта и ме поведе през изящната градина.
„От колко време сте тук?“ попитах го. „Двадесет и пет години.“
„И колко често собственикът е идвал да види имението?“
„Четири пъти.“
„Кога дойде за последно?“
„Преди дванадесет години.“ „Предполагам, че ви пише?“
„Никога.“
„От кого тогава получавате заповедите си?“ „От управителя, в Милано.“
„Идва ли често тук?“
„Никога.“
„Кой тогава идва да се грижи за нещата?“
„Оставен съм доста сам; много рядко виждам някой непознат.“
„И все пак поддържате градината толкова чиста и подредена, в такъв идеален ред, че човек би си помислил, че очаквате собственика утре.“
„Днес, господине, ДНЕС“, беше отговорът на стареца.Така трябва да бъдем ние, всеки ден от живота си; нашето поведение, нашият начин на живот, нашите дела, всичко подредено така, сякаш очакваме Спасителя днес.
Затова бдете, защото не знаете в кой час ще дойде вашият Господ. (Матей 24:42)
Въпроси за нашия живот:
Представете си, че Христос ще дойде днес. Има ли все още нещо, което трябва да изповядате или да подредите, преди да можете да погледнете в очите Му?
Какво практическо въздействие има надеждата за Неговото идване върху живота ви и предвид решенията, които вземате?″ }
