„Ще благославям Господа по всяко време; хвалата Му ще бъде винаги в устата ми. С Господа ще се хвали душата ми; смирените ще чуят и ще се зарадват. Възвеличете Господа с мене и нека заедно възвишим името Му.“ (Псалм 34:1-3)Какво означава да възвеличим Бога? Възвеличавам означава да направя голям, да хваля, да почитам, да се хваля с, да издигам, да насърчавам и да обявявам за велик. Как правим Бога голям? Има два различни начина да погледнем на тази дума „възвеличавам“. Можем да я разгледаме като под микроскоп или лупа, което прави малкия обект по-голям, или можем да разгледаме тази дума през телескоп, който взема това, което е далеч и изключително голямо, и го приближава. Живот, който възвеличава Господа, прави точно това. Това е живот, който приближава Бога до тези, с които се среща!
Животът на Господ Исус
Това е, което направи животът на Господ Исус. Неговият беше съвършеният живот, който прослави и възвеличи Бога. В Псалм 69 четем за вътрешните чувства и страдания на Господ Исус (Псалм 69:2-4, 7-12, 20-21). Но също така виждаме какво постигна такъв живот за Божията слава, когато Псалмът казва, говорейки пророчески за Господа, „Ще хваля Божието име с песен и ще Го възвеличавам с благодарност“ (Псалм 69:30).
В Евреи 10:5 виждаме, че Господ Исус е бил самото средство, което Бог ще използва, за да се приближи до нас. Четем, „Жертва и приношение не си пожелал, но тяло си Ми приготвил.“ Тези стихове идват от Псалм 40, псалм, който говори за Господа като всеизгаряне, но продължава да заявява, „Нека всички, които Те търсят, да се радват и да се веселят в Тебе; нека тези, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: „Господ да бъде възвеличен!“ (Псалм 40:16).
Това е, което направи животът на Господ Исус. Той прослави Бога по всякакъв начин и по този начин Той също приближи Бога до нас. Писанието би казало, „В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог,“ и след това, „Словото стана плът и живя между нас; и видяхме Неговата слава, слава като на Единородния от Отца, пълен с благодат и истина“ (Йоан 1:1, 14). В Йоан 14:9 Той можеше да каже, „Който е видял Мене, видял е Отца.“ Той възвеличи Бога. Той беше „Бог, проявен в плът,“ В и чрез Неговото тяло Той приближи Бога до нас, за да можем да видим Неговото величие.
Нашият живот
Нашият живот също трябва да възвеличава Бога! Вярвам, че Писанието ни учи, че цялото ни същество трябва да възвеличава Бога. Нашият дух, душа и тяло. Мария каза в Лука 1:46, „Душата ми възвеличава Господа.“ Душата е седалището на нашите емоции, така че в най-съкровеното си същество тя искаше да възвеличи своя Бог. Йоан Кръстител имаше същото желание, когато каза за Господ Исус, „Той трябва да расте, а аз да намалявам“ (Йоан 3:30). Ние също трябва да имаме същото желание не само емоционално в най-съкровеното си същество Господ да бъде възвеличен, но и в и чрез нашите тела!
Павел повдига това, като казва, „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога, и вие не сте свои си? Защото сте били купени на цена; затова прославете Бога в тялото си и в духа си, които са Божии.“ В Римляни 12:1-2 той казва, „И тъй, моля ви, братя, заради Божиите милости, да представите телата си в жива жертва, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. И не се съобразявайте с този свят, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да можете да изпитате що е Божията добра, благоугодна и съвършена воля.“
Пример за такъв живот би бил това, което четем в Даниил 1:8 и 3:28. Те решиха да живеят за Бога и нямаше да се поклонят на друг Бог! И по много практичен начин техният живот приближи Бога, за да видят всички!
Павел беше готов собственият му живот да донесе слава на Бога. Той желаеше да възвеличи Господа, като живее или като умира. За него нямаше значение. Слушайте какво казва той във Филипяни 1:20-25, „според моето усърдно очакване и надежда, че в нищо няма да се посрамя, но с цялата смелост, както винаги, така и сега Христос ще бъде възвеличен в моето тяло, било чрез живот, било чрез смърт. Защото за мене животът е Христос, а смъртта е придобивка. Но ако живея в плът, това ще означава плод от труда ми; но какво да избера, не мога да кажа. Защото съм притиснат между двете, като имам желание да си отида и да бъда с Христос, което е много по-добре. Въпреки това, да остана в плът е по-необходимо за вас. И като съм уверен в това, знам, че ще остана и ще продължа с всички вас за вашия напредък и радост във вярата.“
Павел искаше да отиде да бъде с Христос, но също така искаше светиите във Филипи да растат духовно с Бога. Той искаше техният живот да дава плод за Божията слава, а също така искаше тяхната вяра да бъде пълна с радост, която идва от живота за Христос! Така че, било чрез смърт, било чрез живот, той желаеше да възвеличи, да приближи Христос до тях!
В края на живота си Павел можеше да каже, „Защото аз вече се изливам като възлияние и времето на моето заминаване наближи. Аз се подвизавах в доброто войнство, свърших пътя, опазих вярата. Отсега нататък ми е приготвен венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми даде в онзи ден, и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване“ (2 Тимотей 4:6-8). Павел можеше да каже: „Аз възвеличих Христос. Готов съм да отплавам. Аз Го приближих до вас чрез начина, по който живях за Него тук, и сега искам да Го възвелича чрез и чрез моята смърт!“
О, дано нашият живот да приближи Бога до тези, чиито животи докосваме. Нека те не виждат нас, а да виждат Него, Когото желаем да възвеличим
