В 1 Летописи 19 четем за голямо изпитание за Израел в дните на цар Давид. Давид беше направил щедър мирен жест към нововъзкачения цар на Амон, чието име беше Анун, след смъртта на бащата на Анун, Наас. Давид беше изпратил делегация, за да утеши новия цар в скръбта му, но Анун и неговите князе позорно злоупотребиха с делегацията и ги изпратиха обратно у дома опозорени. След това, за да влошат нещата още повече, четем, че Анун нае армии от Месопотамия и Сирия, за да му помогнат да започне нашествие в Израел. Планът на Анун беше, когато израилтяните пристигнат с голяма сила, за да се изправят срещу сирийците, които се бяха разположили близо до град Медева, те не само да се сблъскат с тази армия, но скоро да открият, че армията на Амон идва отзад. За да противодейства на тази заплаха от нашествие от Амон, Давид изпрати армия под командването на Йоав, най-добрия си генерал, да отиде и да се изправи срещу вражеските сили; обаче, когато Йоав пристигна, той откри, че разположението на врага е такова, че Йоав може лесно да бъде хванат в капан и унищожен.
Можем да се възхищаваме на смелите думи на Йоав към Авишай пред лицето на възможно бедствие: „Бъдете смели и нека бъдем силни за нашия народ и за градовете на нашия Бог. И нека Господ направи това, което е добро в Неговите очи.“ Вярвам, че Йоав е искал само да почете Господа, като смело се изправи пред изпитанието пред него, желаейки само Божията воля, каквото и да се случи.
Може би в момента преживявате сериозно изпитание, което заплашва да ви съкруши. Но като Йоав от древността, нека се държим доблестно и да се доверим на съвършената воля на небесния Бог, Който вижда и знае нашата ситуация. Четем във 2 Коринтяни 4:8–9: „Отвсякъде сме притиснати, но не смазани; в недоумение сме, но не в отчаяние; гонени сме, но не изоставени; съборени сме, но не унищожени.“ Винаги помнете: „Вечният Бог е твое убежище и отдолу са вечните ръце“ (Втор. 33:27).
