В Стария Завет има три споменавания на костите на Йосиф: Битие 50:25, Изход 13:19 и Исус Навин 24:32. Обръщайки се към Новия Завет, виждаме последното споменаване на костите на Йосиф в Евреи 11:22.
Малко преди да умре, Йосиф накара израелските синове да обещаят да пренесат костите му със себе си от Египет в Ханаанската земя. Йосиф е пример за вяра, както е обяснено в божествения коментар, даден ни в Евреи 11. Той вярваше в обещанието, дадено на бащите, че Бог със сигурност ще ги избави от Египет и ще им даде обещаната земя. Неговата молба също ни говори за благочестивия и верен характер на Йосиф. Въпреки че беше вторият най-могъщ човек в Египет, сърцето му всъщност не беше в Египет. Цялата му помпозност и слава не бяха нищо за него в сравнение с надеждата му във възкресението. Той не гледаше „на нещата, които се виждат, а на нещата, които не се виждат. Защото нещата, които се виждат, са временни, но нещата, които не се виждат, са вечни“ (2 Кор. 4:18). Вярата на Йосиф е пример за нас!
Евреи 11 понякога се нарича „залата на вярата“ и представя забележителен списък от гиганти на вярата, които са действали за Бога, често с много по-малко светлина, отколкото ние имаме привилегията да разбираме. Някои от тези герои на вярата са живели животи, белязани от слабост и дори тежки провали. Но с Йосиф беше другояче; той беше един, в когото е трудно да се намери вина. Обаче има Един, Който беше безгрешен: „Исус, водачът и завършителят на вярата“ (Евр. 12:2 jnd). Той е най-великият пример от всички! Нека „гледаме неотклонно“ към Него.
