Ето удивителното снизхождение на Исус, Който за нашето спасение слезе от Небето. Колко достоен е ЧОВЕКЪТ, събратът на Йехова! Колко дълбоко смирен – Той беше „мъж на скърби и познаващ скръбта“, да, „червей, а не човек“; Той понесе натрупана тежест от нещастия, за да може Неговият народ да се наслаждава на „вечна тежест на слава“. Той плака, и се труди, и се изморяваше, и гладуваше, и страдаше от всякакви лишения; и за какво? „За да ни доведе при Бога“, да ни издигне до слава и да ни изпълни „с неизказана радост“. Ето колко ни обичаше! Неговата любов „надминава всяко познание“.
Грешнико, ето човека! В Него има спасение, и праведност, и сила. Той умря, за да спаси, и живее, за да дарява неизказани благословения. Той познава . . .
слабостта на човечеството, тежестта на греха, силата на изкушението и Божия гняв.
Той е изпитал същото. Той е способен и желаещ да ви избави от това. Той съчувства на грешниците и казва: „Елате при Мене... и Аз ще ви дам почивка.“ Той съчувства на вярващите и казва: „Никога няма да те оставя, нито ще те изоставя.“ Той има същото сърце на Небето, каквото имаше на земята; то е нежно, добро и щедро; Той ще даде благодат и слава и „няма да лиши от нищо добро онези, които ходят праведно.“ О, „Сине Човешки“, бъди . . .
мой приятел във всяка беда, мой спътник през мрачната пустиня на земята и обект на моето вечно възхищение!
Обличайки Се в смъртна плът, Той лети към нашето облекчение; Скърбите бяха Неговото главно познанство, А Негов спътник – скръбта.
