Да бъдем липсващата Божия ръка: Готови за Божествени поръчения

„Кой ще отиде за нас?“ (Исая 6:8)
Ето Всемогъщият чака човешки инструмент. Самото изявление на такава възможност докосва душата с благоговение. Отецът на нашите духове е наложил върху Себе Си ограничение, което Го прави зависим от Своите деца. Има божествена работа, която се бави, докато не пристигне определената душа. Ние сме възвишени да бъдем съработници с Бога. Какво възвишено достойнство е скрито в общението! Каква корона от слава дарява на обикновения живот! На пръв поглед малкият вход е свързан с неизмеримите морета. Божиите святи цели обхващат човешките служения, а незначителният инч е прославен от Безкрайния.

И така, ние, мъжете и жените, трябва да стоим нащрек, чакайки да получим своите поръчения. Трябва да имаме препасани кръстове и горящи светилници. Трябва да бъдем „обути с готовността на благовестието на мира“. Защото никога не знаем кога някаква цел на Господа узрява, кога ще е нужен човешки инструмент и ще бъде дадено ново поръчение. „В такъв час, в който не мислите, Човешкият Син идва.“ И затова е мъдрост за нас винаги да бъдем готови, да слушаме за възвисяващия призив на Господа.

„Доколкото зависи от мен“, каза апостол Павел, „готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.“ И какви са вероятните ни поръчения? За по-голямата част от нас те вероятно ще бъдат съвсем обикновени задачи. Съществените неща в човешкия живот са духовните жизнени сили, и те се носят в най-простите служения. На пръв поглед обикновените верности са натоварени с небесна благодат. Належащите нужди на света са елементарни и трябва да бъдат посрещнати с елементарното удовлетворение от вяра, надежда и любов. Да бъдеш служител на тези благодати означава да бъдеш съработник на Бога.

Спомням си един инцидент от „Аврора Лий“. Луси Грешам, бедната шивачка, умираше на тавана. Мариан Ери, също бедна шивачка, беше в работилницата с другите момичета, когато чу новината. Веднага остави работата си и побърза към страдащата, за да бъде Божия служител в часа на нужда.

„„Защо, Боже“, помисли си Мариан, „в този момент има липсваща ръка; Луси може би иска да пие. Нека другите да ме пропуснат! Никога не ме пропускай, Боже!“ Тази готовност да бъдеш липсващата ръка е тайната и геният на посветения живот.“ }