Тежкото зло
Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не бъдете изтребени един от друг. (Галатяни 5:15) Този текст засяга едно много тежко зло, което съществува сред Божиите деца. Това, за което говорим, е да се правят унизителни забележки за някого зад гърба му, или още по-лошо, да се слушат доклади, които позволяваме да повлияят на нашето поведение към другия. Колко често е така! Колко често един християнин не е могъл да си обясни студенината и резервираността, проявени към него или нея. Преди време една християнка болезнено осъзна, че онези, които преди са били в приятелски отношения, сега се държат настрана или ѝ оказват само най-бегло признание. Тя не можеше да разбере защо. Не беше дадена причина. Накрая ситуацията стана толкова болезнена, че се заговори за нея. Това доведе до разследване на целия въпрос. То разкри факта, че са били разпространени и приети фалшиви доклади, и онези, които са ги получили, са позволили умовете им да бъдат зле повлияни към замесената личност.
Божественият закон на слушането
Сега не може да се каже твърде силно, че такова състояние на нещата е не само напълно недостойно за Божията църква, но и положително греховно. Нямам право да позволявам умът ми да бъде предубеден срещу друг, или поведението ми към друг да бъде повлияно в най-малка степен от това, което чувам, докато не дам на съответния индивид възможност да бъде изслушан. Това е според божествен закон. „Нашият закон осъжда ли някого“, каза Никодим, „преди да го изслуша и да разбере какво прави?“ И все пак колко често сме нарушавали този закон. Слушали сме обвинения или неблагоприятни доклади и сме съдили и произнасяли присъди, без изобщо да отидем при съответния човек. Но може да се отговори: „Имахме го по авторитета на един или двама, на които чувствахме, че можем да се доверим; и не се ли казва: „С устата на двама или трима свидетели всяка дума ще се утвърди“?“ Да, така е. Но на първо място те трябва да бъдат свидетели; и в много случаи се казват неща, които причиняват болка и скръб, ако не и непоправима вреда, от онези, които само изразяват своето мнение или повтарят това, което са чули, и които изобщо не са свидетели в истинския смисъл. На второ място, дори ако са добросъвестни свидетели, тяхното свидетелство е без стойност, освен ако не е дадено в присъствието на обвиняемия. Кой съдия на скамейката би си помислил да изслушва свидетели, колкото и достоверни да са те сами по себе си, освен в присъствието на лицето, обвинено в престъплението?
Може безопасно да се твърди, че действаме по начин, който пряко нарушава божествен закон, когато позволяваме умовете ни да бъдат повлияни в най-малка степен от това, което чуваме за друг. Ако нямаме време да разследваме или не сме склонни да се обърнем към индивида относно това, което е казано за него или нея, тогава сме длъжни в подчинение на Божието Слово да отхвърлим въпроса изцяло от умовете си. В противен случай няма да живеем на Божия свят хълм; защото този, който живее там, е този, който
не клевети с езика си, нито върши зло на ближния си, нито приема укор срещу ближния си (Псалм 15) Коренът на проблема
Казано е, че -
Злото се върши от липса на мисъл както и от липса на сърце.
И без съмнение злото, за което се говори тук, често е резултат от липса на мисъл, но не може да се пренебрегне, че то произтича и от липса на сърце. Ако можем да слушаме доклад, който по някакъв начин е вреден за друг, и да позволим той да ни повлияе, и може би да го предадем на други, това доказва, че някъде в нас има дефект. И ние вярваме, че дефектът не е далеч от областта на сърцето. Ако до нас достигне унизителен доклад за някой, когото много обичаме, колко бихме се възмутили: Ако тогава не се възмущаваме, какво доказва това?
Последици и примерът на Христос
Кой може да разкаже за цялата скръб, която е причинена, за цялото отчуждение между братята, за цялата отчужденост, където трябва да има сърдечно сътрудничество, а понякога и доживотна раздяла, поради клевети и приемане на укор срещу ближния ни? Поетът е казал, че милостта е двойно благословена. Но клеветата, която не познава милост, е тройно прокълната. Тя проклина този, който я върши, този, който я слуша, и човека, който страда от нея. Колко различно е действал Господ Исус Христос! Когато Йоан изпрати от затвора това запитване: „Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или да очакваме друг?“, това без съмнение беше забележителен провал. Но Господ говори ли за това на другите? Точно обратното. Вместо дори да го посочи, Той използва възможността да разшири величието на Йоан, както като човек, така и като служител. Това е божественият начин на действие; нека бъде и наш. Казва се, че докато старозаветните светии често се споменават в Новия завет, Бог никога не споменава нито един от техните провали.
Нуждата от внимателност
Не е ли необходимо да бъдем изключително внимателни в начина, по който повтаряме нещата, и преди да го направим, не трябва ли да сме напълно сигурни, че разполагаме с цялата история? Един единствен инцидент, изваден от правилния си контекст, често може да изглежда много съмнителен, което, ако се разгледа във връзка с всички съпътстващи обстоятелства, може изобщо да не изисква никаква забележка.
Някои от най-добрите и най-светлите сред Божиите светии някога са били най-злоупотребявани. Дори самият Господ беше знак, срещу който трябваше да се говори. Един известен служител на Господа преди няколко години беше в доста дива част на Шотландия и се нуждаеше от нощувка. Пресичайки поле, той срещна момче. Той му каза: „Можеш ли да ми кажеш дали има християни в тези краища?“ Но празен поглед беше единственият отговор. „Има ли вярващи тук?“ „Вярващи“, каза момчето, „какво са те?“ Как да разбере какво искаше да знае, беше загадка за евангелиста. Накрая му хрумна идея. „Има ли лицемери на това място?“ попита той. „О, да“, отговори момчето; „там живее човек; тя се смята за най-големия лицемер тук.“ Служителят на Господа се отправи към къщата. Той намери това, което търсеше. Жителката беше светла и искрена християнка.
Заключително увещание
Дай Боже, вместо да внасяме песъчинки, които причиняват триене, досада и болка, да се занимаваме с премахването им. Нека кажем с Авигея: „Нека твоята слугиня бъде слугиня, за да мие краката на слугите на моя Господ.“ Ако Давид беше толкова важен за Авигея, че тя беше готова да мие краката на слугите му, със сигурност ние ще бъдем готови да мием краката на онези, които са скъпи на по-голям от Давид.
