Никодим ни е представен рано в Евангелието от Йоан и не го виждаме за последен път до почти края. Общо три пъти се говори за него и не изглежда трудно да се забележи напредък при всяко споменаване.
Първо появяване: През нощта
Най-познатото, и можем ли да не кажем най-важното, е когато той за първи път дойде при Господ Исус през нощта (Йоан 3) – очевидно от плахост, страх от човека – и призна: „Ти си учител, дошъл от Бога!“ Отговорът на Господ стига до същността: „Истина, истина ти казвам, ако някой не се роди отгоре, не може да види Божието царство.“ Не ставаше въпрос за следване на учител, за признаване на чудеса, а за цялата природа на човека; той самият се нуждае, трябва да се роди отново, ако някога иска да види или да влезе в Божието царство – било то в земното му проявление за Израел, или в небесния дом, приготвен за Църквата и споделен с други светии от предишни и по-късни епохи. Колко безпомощен и сам по себе си безнадежден е човек пред тази голяма необходимост! И каква безкрайна благодат на Господ да представи заедно с това великия факт на кръста и живота чрез разпнатия, осигурен в Божията любов. Йоан 3:16 е подходящият и божествен спътник на Йоан 3:3.
Така Никодим остава с пълното свидетелство на нашия Господ за неговата нужда и Божието осигуряване за него. Не знаем непосредствения ефект върху него, но не можем да не мислим, че е предизвикало дълбоко изследване и търсене на сърцето.
Второ появяване: В Синедриона
След това виждаме Никодим като член на Синедриона, или съвета на управниците (Йоан 7:50-52), където много от фарисеите се опитваха да се отърват от благословения Господ. Опозицията и враждата непрекъснато нарастваха. Всяко дело на сила, всяка дума на истина и благодат, вместо да смекчи сърцата им, само правеше враговете Му по-решени да постигнат Неговото унищожение. Тук, на празника Шатроразпъване, където Неговите думи на благодат бяха толкова ясни, и Неговото свидетелство толкова недвусмислено, те изпратиха служители да Го арестуват. Връщайки се без Него, служителите, в отговор на въпроса: „Защо не Го доведохте?“, отговарят: „Никога човек не е говорил като Този Човек!“ Отново фарисеите се опитват да Го презрат: „Повярвал ли е някой от управниците или от фарисеите в Него?“ Сякаш за да отговори на въпроса им, един от техния собствен съвет говори, молейки поне за справедливо отношение към Господ. И ако бяха готови да дадат справедливо, безпристрастно изследване на Неговите дела и думи, щеше да има само един резултат.
Тук поне Никодим излиза открито и изисква справедливостта, която Божият закон изискваше, когато някой беше обвинен. Той отказва да се присъедини към преследването на някой, който не е доказан за виновен; не можем ли да вярваме, че би отишъл по-далеч и би казал колко невинен е Той? Но човешката и сатанинска омраза няма да бъде отречена. Те трябва да продължат до пълното осъществяване на своята ужасна омраза. Светият Господ, за да изпълни волята на Своя Отец, не използва Своята божествена сила, за да осуети тяхната нечестивост; наистина, Той беше дошъл в света, за да извърши изкупление чрез жертвата на Себе Си, и така отива на кръста без ропот. Благословен Господ! Добре можеше да се каже за Него: „Като възлюби Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.“ И така Той продължава, докато последната пророческа дума, написана за Него, не се изпълни, и Той може да каже: „Свърши се!“ – свършиха се всички предсказания за Неговата смърт, всички типове и сенки, всички изисквания на свят закон, нарушен от нас; всичко, което Божията слава изискваше справедливо, за да позволи на Неговата безкрайна любов и благодат да се излеят върху изгубения, виновен човек.
Всичко беше осигурено за това – всичко беше свършено.
Трето появяване: На кръста
Но там, в очите на враговете Му, е безжизненото тяло на Този, когото те заклеймиха като измамник и злодей. Беше часът на очевиден триумф за Сатана и неговите заблудени. Светът имаше своя път.
Но точно тук, във времето на най-голямата тъмнина, вярата на Никодим блести най-ярко. Той, заедно с Йосиф от Ариматея, се идентифицира с отхвърлен, разпнат, безжизнен Христос! По този начин те провъзгласиха вярата си в Него и отделянето си от онези, които Го бяха отхвърлили. И така, не можем ли да мислим за Никодим като идентифициран с ароматните подправки, които донесе? Подобно на Мария, парфюмът беше не само почит на любов и преданост към Господ, но и свидетелство за вяра в Него, която най-накрая се беше освободила от всякакъв страх от човека, и в най-тъмния час, очевидно на пораженията на Господ, Го провъзгласи за Победител и предложи сладкото благоухание на Неговата победа като поклонение и благодарствена жертва.
