Повечето от нас биха поставили личното щастие в брака като основен приоритет. Въпреки това, в 1 Коринтяни 7, докато Павел представя предимствата на неженения живот, когато става въпрос за преданост към Господа, той ни дава и някои полезни учения за брака. Той внимава да одобри брака за онези, които не са призовани към безбрачие, но не обещава, че бракът ще бъде свободен от проблеми и разсейвания. По-скоро той предизвиква християните към по-висок приоритет в брака, отколкото обикновено се дава.
Бракът не е завинаги
В Писанието е ясно, че състоянието на брака не се простира отвъд този настоящ живот: „Възкресението нито се женят, нито се омъжват“ (Матей 22:30 KJV). Няма да вървим ръка за ръка, както правехме на тази земя. Христос ще бъде небесният Младоженец. Църквата ще бъде Негова Невеста. Всеки истински вярващ ще бъде част от тази Невеста. Четем само за един брак на небето – брака на Агнеца. Тази истина относно бъдещето трябва да повлияе на нашия възглед за настоящето. Тя опровергава учението на някои култове за браковете на небето.
Как тогава трябва да живеем
В 1 Коринтяни 7:25-35 Павел използва три израза, за да опише обстановката на нашия живот на земята в контекста на брака: „настоящата скръб“ (7:26), „времето е кратко“ (7:29) и „образът на този свят преминава“ (7:31). Думата „скръб“ означава стрес или натиск. Християните са в конфликт със света. За някои възможността за преследване и раздяла поставя брака под голям стрес. За други обществените напрежения могат да бъдат опустошителни.
Фактът, че животът в най-добрия случай е много кратък (а семейният живот може да бъде още по-кратък поради смъртта на съпруг), предизвиква християните да държат целия живот свободно. Никога не трябва да пренебрегваме брачните отговорности. Съпрузите трябва да обичат, както Христос обичаше Църквата. Но също така не трябва да обръщаме приоритетите и да живеем само за брака. Надеждата за завръщането на Христос съкращава очакванията за живот на вярващия.
Настоящата структура на нещата не е постоянна. Трябва да живеем „сякаш“ те са преходни. Този принцип обхваща няколко области от живота (7:29-30). По отношение на брака, скръбта, радостта, притежанията, финансите, удоволствията и развлеченията, трябва да живеем „сякаш“ не сме силно привързани към тях. Те са само за известно време. Не трябва да надценяваме онези неща, които са правилни на мястото си, но преминават.
Пазете се от разсейвания
Напълно нормално е съпрузите да искат да се угождават един на друг. Но ако това е всичко, те ще бъдат разсеяни от угождаването на Господа и ще пропуснат неща, които имат значение. Във стихове 7:32-35 Павел използва дума, за да покаже, че е загрижен за разсейванията и преокупациите на брака. Той не пише, за да накара християните да се чувстват виновни, че са женени. Той не им поставя никакъв капан или ограничение. Той пише за тяхна полза, за да могат да живеят в необезпокоявана преданост към Господа (7:35). Добрият християнски брак е добре описан като „взаимоотношение, в което всеки живее за другия, а и двамата живеят за Господа“.
Угаждане на Господа
Всеки християнин иска да угоди на Господа. Какъв по-добър начин от това да станем по-подобни на Него? От Бога научаваме, че върховното изпълнение на любовта не е в самозаетостта, а в протягането. В тайната на вечността виждаме Отца и Сина в съвършено взаимоотношение. Но те не ограничиха любовта си до себе си, колкото и съвършени да бяха в своята божественост. Те намериха своето „наслаждение със синовете човешки“ (Притчи 8:30-31). Бяхме в сърцата им, преди светът да бъде създаден! Независимо дали сме неженени или женени, любовта намира своето изпълнение в обичането на другите: „Любовта не е да се взираме един в друг, а да гледаме заедно в една и съща посока.“
За християните основните принципи остават. Съпрузите трябва да обичат. Съпругите трябва да се подчиняват (Ефесяни 5:22-23). Но ние сме призовани към нещо по-добро от, и отвъд, настоящето. По-големият приоритет е да живеем, за да угодим на Господа и да се грижим за другите, независимо от личната жертва. Това може да бъде пътят през трудни ситуации. Едно е сигурно: всичко ще си струва, когато видим Христос.
