Мнозина са чели историята на Джони Еърексън (сега Джони Еърексън Тада). Джони имаше много неща в своя полза. Тя беше привлекателна, популярна, атлетична и много активна тийнейджърка. Беше и християнка. Какво повече можеше да иска? Но животът на Джони беше далеч от това, което Бог беше предвидил. Тя пише в книгата си „Джони“, че тийнейджърският ѝ живот се въртеше предимно около собственото ѝ его и желания. След завършване на гимназията, Джони знаеше, че нещата не са най-добри между нея и Господа, и се помоли Той да направи нещо, за да промени живота ѝ, така че да може да бъде използвана за Негова слава.
Бог отговори на молитвата на Джони по най-необичаен начин. Той ѝ позволи да си счупи врата при инцидент с гмуркане и завинаги да загуби употребата на ръцете и краката си. Как можеше Той да допусне такава трагедия? Джони се бори с този въпрос няколко месеца след инцидента си. Тогава постепенно започна да осъзнава, че Бог наистина искаше да я привлече по-близо до Себе Си и щеше да благослови живота ѝ чрез това травматично преживяване. В действителност, Бог разбиваше „старата“ Джони, за да може „новата“ Джони в Христос да стане благословение за другите.
Днес красивата връзка на Джони с Бога излъчва от нейната инвалидна количка към милиони хора – чрез нейните рисунки, писане, говорене, ежедневните ѝ радиопредавания и нейната организация, посветена на подпомагането на хората с увреждания. Напълно удовлетворена в Христос, Джони сега казва, че не би искала да е по друг начин. Тя подписва всяка от скиците си (с невероятно умение, държейки флумастер в устата си) по следния начин: „Джони, Слава на Господа.“ Нейният подпис „Слава на Господа“ е постоянно свидетелство, че благословението може да дойде от сломлението.
Сломлението
Да бъдеш сломен, преди да бъдеш благословен, е библейски принцип, и Бог използва различни методи на сломление в живота на всеки от нас. И Неговите методи не са само физически; те варират в зависимост от конкретните пречки и слепи петна на всеки растящ християнин. Внезапната загуба на работа или неочакваната тежест от нежелани отговорности може да бъде част от процеса на сломление. Принципът „сломен преди благословен“ е много драматично преподаден в Битие 32:24-31, от събитие в живота на Яков.
Може би малко предистория за тази част от Божието Слово ще бъде полезна. Яков беше син на Исаак и внук на великия патриарх Авраам.
Докато Яков растеше, той вярваше в Бога на бащите си, но със сигурност не беше това, което бихме нарекли „напълно отдаден“. Всъщност, картината, която получаваме за Яков от Писанието, е на млад мъж, който беше егоист и винаги търсеше „номер едно“. Дори когато беше тийнейджър, той измами брат си Исав за първородството му – семейните права и привилегии, които Исав щеше да наследи като първороден (Битие 25:27-34). След това, няколко години по-късно, той измами стария си баща, за да получи бащиното благословение, което също по право принадлежеше на първородния близнак, Исав (Битие 27).
В този момент Исав беше толкова яростен, че реши да убие Яков веднага щом баща им, Исаак, умре. Тъй като Яков нямаше шанс срещу Исав в битка (Битие 25:27), той напусна дома си. Измамният, хитър, коварен Яков беше на бягство! Но Бог не беше приключил с този беглец. Яков имаше много уроци да научи, но в крайна сметка щеше да стане човекът на вярата, който Бог искаше да бъде (Евреи 11:21). Бог никога не се отказва от никое от Своите деца. Можем да бъдем сигурни, че въпреки нашите егоистични и „аз първи“ начини, Господ работи зад кулисите. Той постоянно отсича от гордите ни сърца. Той иска да ни сломи и да ни отвори за благословение (Псалм 51:17; Филипяни 1:6).
Яков остави няколкостотин мили между себе си и Исав. Той отиде в земята на роднините на майка си и се засели там за 20 години. Ожени се и създаде голямо семейство. (Неговите синове по-късно щяха да станат глави на 12-те племена на Израел.) През тези 20 дълги години Яков „пожъна това, което беше посял“. Бог го учеше и дисциплинираше в тази далечна страна.
Със сигурност не беше случайно, че Яков трябваше да се научи да уважава правата на първородния, като беше принуден да се ожени за Лия (Битие 29). Не беше случайно, че тъстът на Яков, Лаван, се оказа толкова хитър и егоистичен като самия Яков. Отново и отново те се сблъскваха и се опитваха егоистично да се надхитрят един друг (Битие 28-31). Но Бог използва всички тези обстоятелства, за да сломи Яков и да го подготви за благословение. Колко често Господ ни среща с хора и обстоятелства, които ни дразнят! Това е един от методите, които Той използва, за да се отърве от нашите груби ръбове. Не изглаждаш груба дъска, като я търкаш с памук – използваш абразив!
В Битие 32 Яков най-накрая се прибра у дома. По пътя той получи вест, че Исав планира да го посрещне с 400 мъже. Яков се уплаши и се помоли за живота си! Той раздели групата си на две за безопасност, а след това изпрати повечето от тях напред с подаръци, за да успокои Исав. Дори постави семейството си пред себе си като част от буфера между него и брат му. Може би все още хитрият Яков планираше да избяга и да спаси собствената си кожа, ако видеше, че Исав няма да приеме подаръците или да покаже милост към семейството му.
Повратната точка
Докато Яков чакаше сам онази нощ, един Мъж дойде в лагера му и започна да се бори с него. Какво е било казано или как всъщност е започнала „битката“, не знаем, но знаем, че противникът на Яков не е бил обикновен човек. Осия 12:4 показва, че непознатият е бил „ангел“ от Бога. Всъщност, Битие 32:30 намеква, че този небесен посетител може да е бил предвъплътеният Син Божий, временно приел човешки облик (Битие 18). Бог се бори с Яков!
Яков вече беше научил много уроци, но, както всички ние, все още имаше дълъг път пред себе си. Докато Яков не беше напълно сломен от своите егоистични, коварни начини, той не можеше да продължи напред във връзката си с Бога. Затова Бог го срещна сам и се бори с него един на един. Какъв урок за нас! Бог бори ли се с теб заради някоя област от живота ти, която трябва да бъде сломена? Ами подчинението на властта? Ами приоритетите? Ами Божията воля за живота ти?
Борбата не приключи за няколко минути – продължи цяла нощ. Бог лесно може да ни надвие, но Той не ни „унищожава“ или нарушава волята ни. Вместо това, Той търпеливо се бори с нас, за да ни сломи. Близо до зората, Господ направи „движение“ върху Яков, което очевидно причини болка в тазобедрената става на Яков. Не беше незаконен захват, а просто „докосването на Бога“ в критична област. Господ „докосвал“ ли те е по този начин вече? „Докосването на Бога“ може да е болезнено в началото, но то е част от процеса на сломяване, който води до по-голямо благословение в живота ти.
Яков вече не можеше да се бори – можеше само да се държи за Бога. Най-накрая осъзна своята безпомощност, слабост и зависимост. Сега дори нямаше да може да избяга от Исав. Единствената му надежда беше да се държи и да поиска благословение от Господа. Какъв обрат в живота на Яков! Всеки от нас трябва да стигне до този момент. Понякога именно областта на нашата най-голяма естествена сила или способност е тази, която Бог трябва да „докосне“, за да ни накара да зависим от Него. Господ казва: „Моята сила се усъвършенства в немощ“ (2 Коринтяни 12:9).
Благословението
Следващото, което четем, е, че Господ попита Яков за името му. Защо? Преди Яков да бъде благословен, той трябваше да признае реалността на това, което наистина беше: „измамникът“. Това е значението на „Яков“ – и колко добре характеризираше живота му на измама и интриги, за да получи това, което искаше от другите. Като каза името си на Бога, Яков открито изповяда своето злодеяние. Изповядването на греха ни е част от процеса на сломяване. Преди Бог да изпълни живота ни със Своите благословения, ние трябва да признаем миналите си провали. Това е смиряващо, но необходимо.
Позорът на старото име беше премахнат и на Яков беше дадено ново име, Израел. Има известен въпрос относно точното значение на името „Израел“, но от контекста на Битие 32:28, както и Осия 12:3-4, изглежда означава „този, който се бори или постоянства с Бога“. Доста голяма промяна – от „измамник“ до „този, който постоянства с Бога“. Забележете, че този стих добавя, че Яков надделя над Бога. Това, разбира се, не означава, че Яков спечели борбата, а че осъзна поражението си и се хвана за единствения си източник на надежда. Процесът на сломяване извърши чудо в живота на Яков и все още го прави в живота на вярващите днес.
Яков се опита да накара непознатия да се разкрие, като му даде името си, но не успя. Яков все още имаше път да извърви, преди Господ да му се разкрие, както беше направил с верния дядо на Яков, Авраам. (Виж Битие 35:1-15 за този етап от живота на Яков като вярващ.) Но засега процесът на сломяване донесе благословение и осъзнаването, че самият Бог е докоснал живота му (Битие 32:29-30).
Гледката, която имаме за Яков в Битие 32:30-31, е красива духовна картина на растящия християнин, който е преминал през процеса на сломяване и е надделял:
Затова Яков нарече мястото Пенуел, защото каза: „Видях Бога лице в лице, но животът ми беше запазен.“ И слънцето изгря над него, когато премина Пенуел, и той куцаше на бедрото си. (Битие 32:30-31) Слънцето грее над този, който се е борил цяла нощ. Той напредва, но с постоянно куцане като напомняне. Ето един вярващ, който е сломен, но благословен.
