Рут
След като Рут е намерена в краката на Вооз, историята естествено се занимава повече с това, което прави Вооз.
Той работи, за да удовлетвори желанията, които неговата любов и благодат са породили, но също така ще работи за удовлетворението на собственото си сърце. Всичко това ни представя много по-дълбоката тайна на Христос и Неговите желания за Неговата Църква. Нищо няма да удовлетвори Неговото сърце, освен да има Своите светии с Него и като Него. Неговата любов трябва да има компанията на Неговите възлюбени. Ние отиваме на небето, защото любовта ни иска там.
Не удовлетвори сърцето на бащата да свали дрипите от блудния син и да задоволи нуждите му: той трябваше да го има в собствената си компания, подходяща за неговото присъствие, с най-добрата роба, обувки на краката му и пръстен на ръката му. Нито пък удовлетворява сърцето на Христос да ни избави от осъждение и да ни очисти от греховете ни, но Той трябва да ни има с Него и като Него. С тази цел Той събираше души около Себе Си, докато минаваше през този свят, защото когато призова дванадесетте, това беше преди всичко, за да бъдат „с Него“ (Марк 3:14).
- Затова Той се молеше, когато каза: „Отче, желая и тези, които си Ми дал, да бъдат с Мене, където съм Аз.“
- Затова Той умря, „та било че бодърстваме, било че спим, да живеем заедно с Него“ (1 Солунци 5:10).
- С тази цел Той служи на Своя народ днес, като мие краката ни, за да имаме дял с Него.
- Тази цел има Той предвид, когато приспива някой от Своите светии, за да си отиде и да бъде „с Христос“.
- И когато най-накрая Господ дойде в облаците, за да ни призове у дома, това е, за да ни приеме при Себе Си, та където е Той, да бъдем и ние, „завинаги с Господа“.
- Това е тогава благословената истина, която научаваме в Неговите нозе. Не само че ние Го искаме, но и Той ни иска.
Нищо чудно, че ние Го искаме, но е вечно чудо, че Той ни иска. Мнозина научават в Неговите нозе, че Той може да се справи без цялото ни служение, но не може без нас самите. „Аз съм на Възлюбения си и Неговото желание е към мен“ е великата и славна истина, която научаваме в Неговите нозе. И така Рут ни разказва за същата тази истина, защото в нозете на Вооз тя научи не само, че копнее за Вооз, но и че Вооз копнее за нея. И след като научи това, тя може да „седи спокойно“ и да чака Вооз да довърши нещата (ст. 18).
Действията на Вооз
Дълбоко значим е начинът, по който Вооз осигурява покой и удовлетворение за собственото си сърце и сърцето на Рут. Има това, което той прави с Рут, последвано от работата, която върши за Рут. В глава 2 той печели нейната привързаност; в глава 3 той ѝ дава свята смелост да удовлетвори привързаността, която е спечелил.
Първо, след като е отказала всички други и е последвала Вооз, тя е уверена в благословение: „Благословена да си“ (ст. 10). Второ, той премахва всяка следа от страх от сърцето ѝ, казвайки: „Не бой се“ (ст. 11). След това тя е уверена, че всяка пречка за изпълнението на цялата му цел ще бъде преодоляна (ст. 12-13). Междувременно той богато осигурява всичките ѝ нужди. Той ѝ дава шест мери ечемик. Когато тя търсеше собственото си благословение, тя получи една мярка ечемик (2:17); когато търсеше самия Вооз, тя получава „шест мери ечемик“. Но все пак това са само „шест“, а не седем, пълното число. Никакво количество ечемик не може да даде пълно удовлетворение.
Така действа Господ и със Своите днес. Няма ли специално благословение за онези, които са научили голямата тайна, че Господ ни иска за Себе Си?
Не премахва ли това всякакъв страх, не ни дава ли свята смелост и не уверява ли сърцата ни, че никаква пречка не може да застане на пътя на изпълнението на Неговата цел за нас? Междувременно Той посреща всяка наша нужда и така ни дава възможност, подобно на Рут, да „седим спокойно“ със знанието, че Той няма да почива, докато не завърши това, което е започнал. „Този, Който е започнал добро дело във вас, ще го довърши до деня на Исус Христос“ (Филипяни 1:6).
