Нека разгледаме заедно три точки в горния стих:
- „Призови Ме.“ Тук имаме милостивата покана на Господа към Неговия народ да Го призовава сред всичките си страдания, трудности и нужди. Чувстваме ли липсата на собствени ресурси, било то мъдрост, сила или нещо друго? Той желае да бъде нашият ресурс. Колко вярващи търсят в себе си или търсят своите братя, или, за съжаление, търсят в света ресурсите, от които се нуждаят, когато Господ милостиво кани Своите да Го призоват. В контекста на този стих, в Еремия 31 намираме описано „времето на Якововата скръб“, време на безпрецедентни проблеми за Божия земен народ. И все пак Той ще бъде достатъчен за техните нужди тогава, и по Негова благодат, Той е достатъчен за нашите нужди днес!
- „И Аз ще ти отговоря.“ Ако се опитаме да общуваме с някои от великите хора на земята днес, от кого бихме очаквали личен отговор? И все пак Богът на вселената, когото днес ние като вярващи имаме привилегията да наричаме Отец, ни казва, че ще ни отговори! Това не означава непременно, че ще получим това, което искаме. Яков 4:3 ни казва, че можем да искаме погрешно. Този, който знае нашите нужди по-добре от нас, ще отговори, може би да, може би не, или може би изчакай – но Той ще отговори.
- „И ще ти покажа велики и скрити неща, които не знаеш.“ Обикновено, когато сме наясно с дадена нужда и когато я съобщим на нашия любящ Отец, всичко, което търсим, е отговор на тази нужда. Но Той ни казва Своите мисли. Той желае не просто да посрещне нашите нужди, но да разкрие повече от Себе Си, повече от Своето сърце и повече от Своите благословени пътища. Нека научим повече за достатъчността на Неговите ресурси и в резултат на това повече за Самия Него!
