Християнско кръщение
Господ Исус ни даде наставлението да кръщаваме. В посланията намираме значението на кръщението, а в Евангелията и Деянията виждаме как да го правим. Нека разгледаме две твърдения от посланията, които допринасят за значението на кръщението. В Римляни четем: „Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христос Исус, се кръстихме в Неговата смърт? Затова чрез кръщението бяхме погребани с Него в смъртта, така че както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да живеем нов живот“ (Римляни 6:3-4). А в Колосяни четем, че сме били погребани с Него в кръщението и възкресени с Него чрез… вяра в силата на Бога, Който Го възкреси от мъртвите (Колосяни 2:12).
Когато един нововярващ се кръщава, той по същество заявява три неща: че греховете му са простени; че е умрял за стария си живот (идентифицирайки се с Христос в смъртта); и че сега живее нов живот (идентифицирайки се с Христос във възкресенския живот).
Различни възгледи за кръщението:
През годините християните са развили различни традиции във връзка със символа на кръщението. Различните тълкувания водят до различни практики. Някои разбират кръщението като необходимо за измиване на „първородния грях“ или като необходимо за спасението на душата. Тогава кръщението става спешна необходимост. За разлика от това, една общност недалеч от мястото, където живея, използва Евреи 6:1-3, за да отхвърли напълно символа на кръщението. Други християни разглеждат кръщението като новозаветния еквивалент на обрязването в Стария завет. Това разбиране води до практиката на „кръщение на бебета“, където всички бебета се кръщават, за да ги идентифицират с „Божия народ“. Други, наблюдавайки склонността на Бога да благославя домакинствата, вярват в „домашното кръщение“. Ако главата на домакинството е станал християнин, той е насърчаван да кръсти всички членове на семейството под негова власт, независимо от възрастта. Те разбират, че това кръщение въвежда цялото семейство в „небесното царство“ или в християнството като световна религия (наричано още „голямата къща“ или „номинално християнство“). Тяхната молитва е някой ден малките им деца също да станат истински християни. В продължение на много векове е писано много в подкрепа на тези различни възгледи.
Кръщение и прошка:
Една ясна и фундаментална истина на Писанието е, че само кръвта на Исус Христос може да измие греховете ни (Ефесяни 1:7). Исус не би умрял, ако прошката можеше да бъде постигната по друг начин. Исус възложи на Павел да проповядва евангелието, „за да получат прошка на греховете и място сред осветените чрез вяра в Мен“ (Деяния 26:18). Господ не споменава кръщението като условие за прошка.
Понякога кръщението се свързва с прошката. В Деяния 2:38 Петър призовава евреите, които бяха разпънали Христос, да се покаят и да се кръстят, „всеки от вас, в името на Исус Христос за прошка на греховете ви“. Възможно е покаянието и кръщението да се случат едновременно. Сравнявайки този стих с други, става ясно, че кръщението не е средство за прошка. Същият апостол изясни това, когато няколко дни по-късно заяви: „Покайте се тогава и се обърнете към Бога, за да бъдат изличени греховете ви“ (Деяния 3:19). Тук той се позовава на прошката без никакво споменаване на кръщението. Когато Петър сподели евангелието с Корнилий, той завърши с думите: „Всички пророци свидетелстват за Него (Исус), че всеки, който вярва в Него, получава прошка на греховете чрез Неговото име.“ След като видя някои доказателства за новорождение, Петър каза: „Може ли някой да попречи на тези хора да бъдат кръстени с вода?“ (Деяния 10:43-48). След като получиха прошка, последва символът на кръщението.
Символът на кръщението е предназначен за всички вярващи навсякъде. Простени ли сте? Предали ли сте живота си на Исус? Кръстени ли сте? Ако не, какво чакате? Господ Исус очаква всеки истински християнин да бъде кръстен (Матей 28:19-20).
Кръщение и номинално християнство:
Кръщението е използвано от някои като инструмент за разширяване на номиналното (само по име) християнство. Когато Латинска Америка е била изследвана и завладявана, много индианци са били принудени да се кръстят и са били считани за прибавени към Християнската църква. Аз предполагам, че Бог никога не се е интересувал от номинално християнство. Исус никога не е показвал интерес към събирането на външни последователи. Затова е много малко вероятно Исус да предостави символ за разширяване на групата от външни последователи. Неговият Свети Дух работи в душата, за да мотивира истинско обръщане. Основната цел на Христос в тази епоха е да изгради Своята Църква. Няма нужда първо да станеш номинален християнин, а след това истински. Номиналното християнство е нашето човешко изкривяване на истинското християнство. То съществува, но не по божествен замисъл. Християнското кръщение е символ, даден на Църквата, не за да разширява номиналното християнство, а за да идентифицира публично истинските християни с Исус Христос. Възможно е понякога, чрез измама или грешка, нехристияни да бъдат кръстени. Някои тогава биха ги считали за прибавени към номиналното християнство. Но това не е целта на кръщението.
Кръщение и благословение:
Някои насърчават родителите да кръщават бебетата си, за да могат те да се възползват от специално благословение от Господа. Но отново, това не е целта на кръщението. Фактът, че децата получават благочестивото влияние на поне един християнски родител, гарантира, че те са на място на благословение. Специалното внимание към децата и невярващия партньор не е обусловено от кръщението (1 Коринтяни 7:12-14). Всъщност всички хора се възползват и са благословени от Бога, когато в семейството, училището, работата или общността им има истински християни.
Какъв вид християнство живеете? Благословени ли са хората около вас, защото сте християнин?
Практикуване на кръщението
Повечето християни са съгласни, че символът на кръщението не трябва да се отхвърля. Изразът „повярваха и се кръстиха“, който се появява няколко пъти (Деяния 8:12-13; 18:8), предполага, че кръщението естествено трябва да следва вярата. Ето защо мнозина използват термина „кръщение на вярващия“. Поради тази тясна връзка между вярването и кръщението, християнското кръщение може да се счита за символ на посвещение за новите вярващи.
Начинът на кръщение:
Гръцката дума баптизо, от която произлизат термините „кръщение“ и „кръщавам“, има редица значения. Най-често срещаните са: потапяне, потапяне, претоварване или пълно идентифициране с. Това силно предполага, че когато човек е кръстен, той или тя трябва да бъде напълно потопен. Когато Исус беше във Витания, една жена донесе много скъп парфюм и „изля парфюма върху главата Му“ (Марк 14:3). Думата баптизо не се използва тук. Всъщност Новият завет има пет различни гръцки думи за „изливам“ и две различни гръцки думи за „поръсвам“. Нито една от тях не се използва във връзка с християнското кръщение. Актът на влизане и излизане от водата е очевиден в Деяния 8:38-39: „Филип и евнухът слязоха във водата и Филип го кръсти. Когато излязоха от водата…“ Като учебен инструмент е полезно да се отбележи, че физическият акт на влизане във водата и излизане отново, точно отговаря на смъртта, погребението и новия живот, които представлява.
Кръщение и Исус:
Какви думи трябва да се произнасят, когато човек се кръщава? Исус нареди на Своите последователи да кръщават „в името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух“ (Матей 28:19-20). В Деяния намираме примери, където хора са били кръщавани „в името на Исус“. Вместо да бъде друга кръщелна формула, бихме могли да разберем това като практичен начин да разграничим кръщението, извършено в послушание на наставленията на Исус, от други видове кръщение.
Някои християни, за да съгласуват наставленията на Исус в Евангелията с примерите в Деяния, казват: „В името на Исус, аз те кръщавам в името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух.“ Това също може да се счита за добро решение. Но ако следваме наставленията на Господа в Матей 28 и просто използваме Неговите думи, със сигурност не можем да сгрешим!
Кой трябва да поеме инициативата?:
Когато Филип завърши обяснението на евангелието, евнухът попита: „Ето вода. Защо да не се кръстя?“ (Деяния 8:36). В този случай виждаме, че новообърнатият поема инициативата.
Ако сега сте християнин и не сте кръстен, попитайте се: „Защо да не се кръстя?“ Не бъдете пасивни. Поемете инициативата.
В наставленията на Исус ни е казано да отидем и да правим ученици от всички народи, като ги кръщаваме в името на Отца и на Сина и на Светия Дух (Матей 28:19). Тук отбелязваме, че евангелистът също трябва да поеме инициативата. Не се задоволявайте с обръщане. Наша отговорност е също да насърчаваме кръщението и продължаващия растеж!
От Филип Нън
Очаквайте част 4 от нашата поредица за християнските символи следващия месец."
