В първото си послание апостол Йоан описва тези, до които пише, по следния начин: „Пиша ви, мили деца, защото греховете ви са простени заради Неговото име. Пиша ви, бащи, защото познавате Този, Който е от началото. Пиша ви, млади хора, защото сте победили лукавия. Пиша ви, мили деца, защото познавате Отца. Пиша ви, бащи, защото познавате Този, Който е от началото. Пиша ви, млади хора, защото сте силни, и Божието слово живее във вас, и сте победили лукавия“ (1 Йоан 2:12-14 TNIV).
Този пасаж е написан до вярващи. Йоан използва израз на привързаност – често използван от учител към учениците си – когато ги нарича фигуративно „мили деца“ (teknion 2:12). Наистина всички вярващи са Божии деца (Йоан 1:12-13; 1 Йоан 3:1). Той отбелязва защо им е дадено да бъдат наричани Божии деца: „защото греховете ви са простени заради Неговото име.“ Важно е за всички нас да осъзнаем, да знаем и да помним какво е направил Исус Христос за нас. Чрез доверие в Неговото дело на кръста нашите грехове са простени. Каква радост е да бъдем освободени от вината и наказанието за нашите грехове!
Йоан споменава три етапа на християнски растеж в тези стихове: малки деца, млади хора и бащи. Тези етапи са като детство, юношество и зрялост. Нека разгледаме всеки от тях.
Детство
Гръцката дума, преведена като „мили деца“ в стих 14 (paidion), е различна от тази в стих 12 (teknion), тъй като означава най-младите вярващи – тези, които са незрели във християнската вяра. Както бебетата разпознават родителите си в ранна възраст, така и младенците във християнската вяра познаваха „Отца“ (1 Йоан 2:13). Всъщност Светият Дух в тях разпознаваше Бога като техен Отец (Галатяни 4:6). Може да не са знаели много, но знаеха, че Бог е Отец, Който ги е обичал, като е изпратил Своя Син да умре за тях. Като духовни деца, те са преживели Божието прощение.
Но духовните младенци не могат да различават доброто от злото, нито да учат другите, нито да прилагат библейското учение в живота си (Евреи 5:11-14). Вместо това те разчитат на другите да им помагат в живота. Като бебета те все още са егоистични, нуждаещи се и зависими от другите. Но продължителното детство не е здравословно и води до проблеми и трудности. Както децата трябва да растат физически до млади хора, а след това до възрастни, така и вярващите трябва да растат от младенчество във вярата към зрялост. Една от причините Йоан да напише това писмо е, за да се отвърнем от греховните пътища на незрелостта (1 Йоан 2:1).
Зрялост
Бащите познаваха „Този, Който е от началото“ (1 Йоан 2:14). На друго място Йоан пише: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог“ (Йоан 1:1). Така че това се отнася до познаването на Христос. Това знание е различно от това на детството – то е опит, натрупан през целия живот. Зрелите вярващи познават Господа добре чрез житейския си опит и са се наслаждавали да Го познават дълго време. Те са се научили да се покоряват на Божиите заповеди (1 Йоан 2:3). Връзката им с Бога, която е с най-висок приоритет, е тяхната сигурност в живота. Единственото, което има значение в свят, където в крайна сметка губим всичко останало, е нашата връзка с Бога и познаването Му.
Младост
Юношеството е периодът между детството и зрелостта. Йоан споменава три неща за духовната младеж: те бяха силни, Божието слово живееше в тях и бяха победили лукавия (1 Йоан 2:14).
Те бяха силни.
Младостта е период на енергия и ентусиазъм. Павел пише: „Бъдете силни в Господа и в Неговата могъща сила. Облечете пълното Божие всеоръжие, за да можете да устоите срещу дяволските хитрости“ (Ефесяни 6:10-11). Оръжията за духовна битка включват Библията (Ефесяни 6:14-18). Тези млади хора бяха духовно силни, защото използваха тези оръжия ежедневно.
Божието Слово живееше в тях.
Ето защо младежите бяха силни и бяха победили Сатана. Когато Божието Слово живее в нас, ние сме подготвени за Божието дело: „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек съвършен, напълно подготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:16-17). Също така, нашите мотиви се съдят: „Защото Божието Слово е живо и действено, по-остро от всеки двуостър меч, прониква до разделяне на душа и дух, на стави и мозък, и е съдия на мислите и намеренията на сърцето“ (Евреи 4:12). В допълнение, нашият живот може да бъде чист: „Как може младеж да пази пътя си чист? Като живее според Твоето слово“ (Псалм 119:9). Освен това може да има духовен растеж. Когато Павел се сбогува със старейшините на църквата в Ефес, той каза: „Сега ви предавам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всички осветени“ (Деяния 20:32).
Библията може да ни изгради до по-голяма зрялост, когато се изучава и прилага в живота ни. Тя е средство за духовен растеж от младенци до млади възрастни и след това до зрели възрастни във християнската вяра. Ако желаем да растем до духовна зрялост и да бъдем духовно силни, Писанията трябва да живеят и в нас. Ето защо Божието Слово трябва да бъде най-важно в живота ни. То предлага вечни принципи за всяка област от живота и с помощта на Светия Дух Библията осигурява сила за живот и за преодоляване на Сатана и греховните желания.
Те бяха победили лукавия.
Младостта е време на конфликт и борба със Сатана. Целта на Сатана е да ни отдели от Бога и да използва греха като инструмент за постигане на това разделение. Но Исус обеща, че вярващите могат да победят греховния свят (Йоан 16:33; 1 Йоан 5:4-5). Присъствието на греха и злото ще бъде постоянна реалност, докато живеем в този свят, но Господ ни е уверил, че в Христос имаме силата и мощта да ги преодолеем. Тук духовната младеж научи тайната на победата – тя е чрез Христос. Господ победи Сатана в пустинята, като цитира Писанията. Това подчертава важността на постоянното четене на Библията и готовността й да отблъсква атаките на Сатана.
Божието Слово е ключът
Нека се откъснем от незрелостта и да се стремим към духовна зрялост в живота си. Тайната на растежа по пътя към духовната зрялост е усвояването на Божието Слово, което ни прави духовно способни да преодолеем изкушенията на Сатана.
