ВЪПРОС: Защо християните казват, че християнството не е религия, а връзка? Не са ли всички религии за връзки с Бога?
ОТГОВОР:
Има много стихове в Библията, които ни показват, че истинското християнство е специална връзка с Господ Исус Христос, Единородния Син на Бога, а не просто религия. Някои от тях са:
- „В Него беше животът и животът беше светлината на човеците“ (Йоан 1:4 NKJV).
- „И това е свидетелството: че Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има живот; който няма Божия Син, няма живот“ (1 Йоан 5:11-12).
- „Нека ви бъде известно на всички... че чрез името на Исус Христос от Назарет... този човек стои пред вас здрав... Нито има спасение в някой друг, защото няма друго име под небето, дадено между човеците, чрез което трябва да бъдем спасени“ (Деяния 4:10-12).
- „Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка“ (Матей 11:28).
- „И Той излезе и видя един бирник на име Левий, седнал на митницата, и Му каза: „Последвай Ме.“ И той остави всичко, стана и Го последва“ (Лука 5:27-28).
В Стария Завет, за да се покланят на Бога, хората е трябвало да отиват на определени от Бога места, където Той е поставял Своето име. Те е трябвало да избягват религиозни места, посветени на поклонение на идоли; всъщност, е трябвало да разрушават такива места. Бог е говорил, че е избрал Израел „да бъде народ за Себе Си, специално съкровище над всички народи по лицето на земята“, когато те са били „най-малкият от всички народи“ (Второзаконие 7:6-7). Но такава връзка е била, в най-добрия случай, национална връзка, а не лична.
Всичко това се промени след възкресението на Господ Исус. Той вече не наричаше Своите ученици слуги, а приятели (Йоан 15:12-15). Светът щеше да се отнася с тях, както се беше отнасял с Него (Йоан 15:18-23). На жените, които бяха дошли на Неговия гроб, Той каза: „Идете и кажете на Моите братя да отидат в Галилея, и там ще Ме видят“ (Матей 28:10). А на Мария Магдалина Той каза: „Иди при Моите братя и им кажи: „Възлизам при Моя Отец и вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог“ (Йоан 20:17). Ранните вярващи проповядваха както Словото, така и Господ Исус (Деяния 11:19-20).
Всички човешки религии по същество са поклонение на демони. „Нещата, които езичниците жертват, те ги жертват на демони, а не на Бога“ (1 Коринтяни 10:20). Когато се разгледат отблизо, тези религии изобщо не са връзки. В тях няма радост, нито любов. По-скоро те се основават на страх и дела, на мисълта да се направи нещо, за да се успокоят гневни „богове“. Например, „Когато моавският цар видя, че битката е твърде ожесточена за него... той взе най-големия си син, който щеше да царува на негово място, и го принесе като всеизгаряне на стената“ (2 Царе 3:26-27).
В книгата на Йона, когато Господ изпрати силната буря и корабът им беше на път да се разбие, езическите моряци „се уплашиха; и всеки човек извика към своя бог и хвърли товара, който беше в кораба, в морето, за да облекчи товара“ (Йона 1:5). Когато научиха кой е Богът на Йона и че Той не е локализирано, създадено от човека божество, от чието присъствие може да се избяга, като се отиде в друга област, а по-скоро „Господ, Богът на небето, Който е направил морето и сушата“, те „се уплашиха извънредно много“ (Йона 1:9-10).
Те се опитаха да избегнат да правят това, което Бог изискваше, но напразно. Когато хвърлиха избягалия пророк в морето, „мъжете се уплашиха извънредно много от Господа и принесоха жертва на Господа и дадоха обети“ (Йона 1:16). Те, по всяка вероятност, се отнасяха към Господа, както биха се отнасяли към своите идоли след такова избавление! Слава Богу, Господ знае до каква степен сърцата им наистина бяха обърнати към Него!
Човешките религии не само се основават на страх и на праведност, основана на дела, но също така не предлагат успокояваща сигурност относно бъдещето. Някои богове се разглеждат като капризни, други се разглеждат като далечни и откъснати от тази сцена, а трети са представени като притежаващи същите пороци, които са общи за човечеството, като по този начин на практика ги оправдават. В цялата Библия намираме идолопоклонството и неморалността много тясно свързани, и Бог предупреждава както Своя земен, така и Своя небесен народ срещу тези грехове. Може да има „преходни удоволствия от греха“ (Евреи 11:25), но няма траен мир и радост.
Каква огромна разлика има между истинското християнство и всяка друга религия. Нашият Господ Исус е жив в слава и е там от наше име, като наш Посредник, Застъпник и Велик Първосвещеник. „Той също така може да спаси напълно онези, които идват при Бога чрез Него, тъй като Той винаги живее, за да ходатайства за тях“ (Евреи 7:25). Други основатели на религии са мъртви, но Исус винаги живее и скоро ще дойде, за да вземе Своите при Себе Си завинаги!
Поради горепосочените причини, християнството не е религия, а връзка с нашия чудесен Спасител, нашия чудесен Господ, Исус Христос!
