Назаем брадва
Пророците строяха жилище край река Йордан. Един от тях сечеше греда, когато главата на брадвата, която използваше, падна във водата. С чувство на съжаление и разочарование той възкликна към Елисей:
„Ах, господарю! Защото беше назаем“ (Втора книга на царете 6:1-5).
Инструменти назаем
Инструментите назаем рядко са задоволителни. Опитните работници няма да ги използват, ако могат да го избегнат. Причината е, че са странни и неудобни в ръката на ползвателя. Освен това винаги съществува възможността за инцидент, като този, който се случи с брадвата, която пророкът използваше, и това е нежелателно по очевидни причини.
Хората харесват собствените си инструменти. Писарят ще носи собствената си писалка и няма да използва друга, ако може да го избегне. Орачът винаги ще използва собствения си плуг вместо друг. Дърводелецът пази собствения си комплект инструменти и не желае да ги дава назаем. Това е разбираемо, защото хората свикват да използват определени неща и знаят от опит какво могат да правят с тях.
Собствените инструменти на християнина
Прилагайки това към християнина, бихме го посъветвали, тъй като той е Божи работник, винаги да използва собствените си инструменти. Той трябва да избягва по всякакъв възможен начин да заема неща от други, като проповеди, обръщения, фрази, поговорки, думи и т.н. Ако придобие навика да заема, лесно може да попадне в опасност да загуби всяка частица оригиналност и ресурс в себе си и да стане робски имитатор, сервилен зависим от някой друг.
Младите християни, които имат живота си пред себе си, трябва да развиват навика да изучават Писанието сами. Познанието за Бога, чрез общение с Него и изучаване на Неговото Слово, е великата основа на характера, върху която може да бъде изградена надстройката на добродетелта и полезността в служението.
„Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек съвършен, напълно подготвен за всяко добро дело“ (Второ послание към Тимотей 3:16, 17).
Сега, ако Писанието може да направи това, със сигурност е желателно, преди всичко друго, то да бъде постоянното занимание на нашите мисли. Трябва да се научим да мислим за Писанието, да размишляваме върху него, да се молим над него. Ние не омаловажаваме служението на другите, било то устно или писмено; но това трябва да ни върне към Писанието, и тогава Духът ще ни разкрие чудни неща за Бога, Неговата любов и благодат.
И когато сме направили нещо определено наше собствено, получено директно от Божието Слово чрез размишление върху него, винаги можем да го използваме със сила и свежест за благословение на другите. Тогава другите, които имат Духа, същите като нас, лесно разбират, че това, което им даваме, е оригинално; тоест, получено директно от Божието Слово, нещо, на което са се насладили самите ние като от Бога. Това, разбира се, не е взето назаем от други.
Много християни водят лекомислен и повърхностен живот. Те се задоволяват с текст от календара, няколко реда поезия, откъс от някоя книга, съставена за ежедневно ръководство. Но това може да бъде, до голяма степен, заимствано, доколкото е това, което другите са събрали, а не това, което те са събрали за себе си. Това прави цялата разлика. Манната е била събирана всяка сутрин от тези, които са живели от нея. Те е трябвало да я събират за себе си, да я присвояват и да живеят от нея. Така е и днес с християнина; той трябва да чете Писанието ежедневно и да получава своето духовно хранене от този източник.
Броня назаем
И ако е нежелателно да заемаме от други по отношение на четенето и т.н., също така е нежелателно да се изправяме срещу врага в броня назаем. Давид се опита да отиде в бронята на Саул, за да посрещне Голиат. Но това не проработи. Беше броня назаем. Това, което беше подходящо и полезно за Саул, беше тромаво препятствие за Давид. Тежкият меден шлем, неудобната ризница, тежкият меч, всички от които бяха неизпитани, можеха само да го поставят пред Голиат като мишена, вместо да го екипират за победа. Не е чудно, че овчарчето, намирайки се в голямо затруднение с екипировката си назаем, каза на Саул:
„Не мога да вървя с тях, защото не съм ги изпитал“ (Първа книга на Самуил 17:38, 39).
Личен опит с Бога
Факт е, че никой от нас като воини не може да върви с това, което не е изпитал. Опитът с Бога, какъвто Давид имаше, когато пасеше овцете на баща си, е единственото нещо, което ще ни екипира за победа. Давид можеше да убие лъв и мечка със силата, която получи от Бога. Ние също получаваме сила от Бога, за да посрещаме изкушения, да преодоляваме трудности, да събаряме духовни врагове и да триумфираме по целия път на вярата. Тайното общуване с Бога е единственото оборудване. По този таен начин научаваме колко крехки сме сами по себе си, колко силен е Бог; че Неговата сила се усъвършенства в нашата слабост; че Неговото Име е силна кула, в която можем да избягаме и да бъдем в безопасност – всичко това е броня за конфликт. Но тя не е назаем или втора употреба; тя е опитна, нещо, придобито чрез тайно общение с Бога.
Родителите често биха въоръжили децата си, както Саул въоръжи Давид, но това няма да проработи. Всеки трябва да стои на собствените си крака в конфликт; и за да триумфира, всеки трябва да познава своя Бог в тайна помощ, точно както Давид Го познаваше, докато беше на това тайно място на обучение. Без това публичното свидетелство ще бъде провал. Една майка веднъж каза на сина си, който отиваше в света, за да си изкарва прехраната: „Ако можех да ти дам моя опит с Бога, щях да ти го дам с радост; но ти трябва да получиш своя собствен от Бога, защото само това ще ти послужи в житейския конфликт.“ Тя беше права.
