„Който, бидейки в образа на Бога, не счете за грабеж да бъде равен на Бога, но се отказа от Себе Си, като прие образа на слуга“ (Филипяни 2:6,7). Тъй като „Бог е Дух“ (Йоан 4:24), „невидим“ (1 Тимотей 1:17), „когото никой човек не е видял, нито може да види“ (1 Тимотей 6:16), естествено е да се попита какво се има предвид под „образ“ по отношение на Бога.
Когато използваме английската дума „form“ (форма), обикновено мислим за очертания. Но дори на английски това не е единственото й значение. Тя се отнася и до комбинация от качества, които правят нещо това, което е; определен начин на съществуване, който придава на нещо неговата природа или характер.
Разбиране на „форма“
Гръцката дума за форма е морфе. Тя няма значението на просто външен вид. Морфе обозначава това, което е специално или характерно за човек или нещо; същността или присъщото качество на нещо. Морфе е правилно природата или същността, която действително и постоянно съществува в индивида.
Божествената форма и унижението на Христос
„Който, бидейки [или по-добре, съществувайки] в образа на Бога“ се отнася до абсолютното, предсъществуващо и непроизходно божество на Христос. Нашият Господ е съществувал в образа на Бога от цяла вечност. Никое създание не би могло да съществува в образа на Бога. Само Бог би могъл да съществува в образа на Бога.
Бидейки равен на Бога, Той избра да заеме място на подчинение, като прие форма на слуга, за да изпълни волята на Своя Отец. За да направи това, Той се изпразни („се отказа от Себе Си“). Тоест, Той се лиши от Своите божествени прерогативи, или права, но не се лиши от Своето божество.
Ставайки човек, макар доброволно да прие образа на слуга (всичко, което е съществено за характера и природата на слуга), Той никога не престана да бъде божествен. Той не се отказа от божествената реалност, но скри нейното проявление.
Равен на Бога, Той благоволи да стане слуга. Ако не беше Бог по Своето същество, нямаше да има никакво унижение („смири Себе Си“) в това да стане слуга. Тъй като само нашият суверенен Бог можеше да напусне първоначалното Си състояние (защото е грях за всяко създание да го направи), Неговото унижение е доказателство, че Той е Бог. Вечният Син на Бога не можеше да престане да бъде това, което винаги е бил и винаги ще бъде. Божеството е неизменно!
Нашият Спасител е съществувал в образа на Бога от вечността. При Своето въплъщение Той започна да съществува в образа на човек и продължи да съществува в образа на Бога.
Ако се беше изпразнил от Своите съществени атрибути на божество, Той би престанал да бъде Бог. Той отложи, за известно време, проявлението на Своето величие и видимостта на Своята слава. Невъзможно е нашият Господ да се е изпразнил или лишил от Своето вътрешно и съществено битие, „Защото в Него обитава цялата пълнота на Божеството телесно“ (Колосяни 2:9).
