Разглеждането на желанието на Давид да живее в дома на Господа през всички дни на живота си (Пс. 27:4) е насърчителен урок за нас. Колко прекрасно е сърдечните ни привързаности да бъдат насочени към Господа. Истината е обаче, че това стремеж е възможно само защото Христос първо е пожелал да ни има със Себе Си. Днешният стих следва същата формула, която четем в първото послание на Йоан: „ние Го обичаме, защото Той първо ни възлюби“ (1 Йоан 4:19).
Помислете какво казва Господ, изразявайки това желание. С кого би могъл да се обгради Господ на славата? Могъщи ангели, които покриват лицата си в Негово присъствие? Велики мъже като Моисей и Илия, които бяха мощно използвани от Господа? Да, ангели има, и е вярно, че Моисей и Илия са в Негово присъствие; но когато Господ говореше на Своя Отец в Йоан 17, тези около Него, за които говореше, бяха обикновени хора: рибари, бирник и т.н. Това са тези, които Той щеше да помоли Своя Отец да бъдат с Него, и ние също сме включени в това (Йоан 17:20)!
Господ Исус доказа колко много ни обича без никакво съмнение на кръста. Няма по-голяма любов от тази! Но тази любов не само осигурява за нашия грях, но ни прави годни да бъдем в Негово присъствие. Той иска да бъдем с Него!
Любящ родител ще се погрижи за детето си, за да се увери, че то има всичко необходимо. Но какво е по-ценно за родителя от това да прекарва време с детето си? Христос можеше да ни погледне в нашите обстоятелства и да осигури всяка наша нужда. Той можеше да се погрижи за нашия грях, като го поеме върху Себе Си. Той ни обсипа с благословения, нито едно от които не заслужаваме. Но има още! Той знае, че това, от което се нуждаем най-много, е да бъдем в Негово присъствие. Неговото обещание е: „Аз ще дойда пак и ще ви взема при Себе Си; за да бъдете и вие там, където съм Аз“ (14:3).
