Ние познаваме тази градина като Гетсимания: мястото на маслиновата преса. Йоан ни казва, че „Исус често се срещаше там с учениците Си“ (Йоан 18:2). Малко ли разбираха единадесетте значението на Неговите думи; въпреки това, Той обичаше да общува с тях. Той ги беше избрал (15:16), и Отец ги беше дал на Него (17:9).
Тази вечер маслото от Гетсимания нямаше да говори за радост (Пс. 45:7), а за тъгата, която Го очакваше; споменаването на потока Кедрон, което означава „мътен“, вече предава това. Той щеше да бъде притиснат до краен предел, докато съзерцаваше раздялата със Своя Бог в три тъмни часа на безмилостна, сърцераздирателна скръб. Той знаеше всичко това, и очакването беше ужасно, но Той нямаше да се отклони от него (Йоан 18:11).
Тези свети неща далеч надхвърлят това, което нашите умове и сърца могат да възприемат. Но да угоди на Своя Отец и да има със Себе Си Своите ученици, и онези, които щяха да „повярват в [Него] чрез тяхното слово“ (17:20) – да, нас – за вечността в пълната висота на приемането, което Неговата жертва щеше да даде, беше Неговата цел и наслада. Със сигурност, ние имаме усещане за Неговата любов в сърцата си, докато размишляваме върху тези неща (срв. Еф. 5:2).
Докато Той ни събира около Себе Си на Своята вечеря всеки Господен ден, просто чакайки Го да насочи нашите мисли, нашите молитви, нашите химни чрез Своя Дух, ние желаем да Му отговорим, колкото и слабо да е. Нека това също ни доведе до съкровището на факта, че правим това заедно, дори ако сме само двама или трима. Каквито и да са нашите слабости и провали, грешки и недостатъци, ние искаме да Му направим празник, и за това всеки един е необходим. Ние бдим един час с Него заедно (Мат. 26:40). Ако можехме да се виждаме повече в светлината на този скъпоценен факт, това би променило нашите братски отношения като цяло.
