Продължаваме да изучаваме темата за кротостта на Христос и днес се обръщаме към Матей, глава 21. Чета от стих 5:
„Кажете на сионската дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел, и на осле, рожба на впрегатно животно.“ (Матей 21:5)
Виждате ли, това се случи само няколко дни преди разпятието на Исус Христос. Той дойде с кротост в Йерусалим. Сега, какво означава това? Това означава, че Той дойде с дух и готовност да понесе укор, отхвърляне и страдания за славата и честта на Бога. Той дойде с кротост, без бунт, но с готовност да страда.
Кротостта на Христос и нашата готовност да страдаме
Можем да си зададем въпроса: Готови ли сме и ние да страдаме за славата и за честта на Бога? Готови ли сме да страдаме заради Христос и заради Евангелието? В Деяния, глава 5, четем за първите християни и понеже свидетелстваха за Христос, те бяха преследвани; дори бяха бити. И там в Деяния, глава 5, стих 41, пише каква е била тяхната реакция?
„И тъй, те си отидоха от синедриона, като се радваха, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Името.“ (Деяния 5:41)
Какво отношение! Виждате ли, те го приеха с кротост и дори го сметнаха за чест да страдат за името на Христос. Колко пъти бягаме от страдания! Но Павел казва във Филипяни 1, стих 29, че на тях им е дадено не само да вярват в Христос, но и да страдат за Него. Виждате ли, това е представено като дар, като чест, като привилегия да страдаш за Бога и да страдаш за Господ Исус. Нека изследваме себе си: Смятаме ли и ние за привилегия да понасяме укор за Божията слава?
Кротост и свята ревност
Връщаме се към Матей, глава 21, и там в стих 12 пише:
„И Исус влезе в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на менячите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъби.“ (Матей 21:12)
И Той им казва:
„Писано е: „Домът Ми ще се нарече дом за молитва“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“.“ (Матей 21:13)
Сега, видяхме в стих 5, че Исус идва с кротост в Йерусалим, а тук виждаме противоположно поведение. Той наистина прекатурва масите на менячите на пари и столовете на тези, които продаваха гълъби. Това е напълно различно поведение. Как се съчетава това? Кротост от една страна и този свят гняв от друга?
Виждате ли, това се съчетава много лесно. Когато ставаше въпрос за Христос лично, че хората Го нападаха лично и че Той ги отхвърляше, Той беше готов да понесе всичко и да издържи всичко с дух на кротост. Но когато ставаше въпрос за интересите на Неговия Отец и дома на Неговия Отец, Господ Исус се изправи със свята ревност за интересите на Своя Отец. И виждате ли, това е много важно и за нас. Когато става въпрос за нас, ние трябва да отговаряме с кротост и трябва да сме готови да понасяме укор, страдания и отхвърляне, без да отвръщаме, без нежелание. Но когато става въпрос за интересите на Бога и дома на Бога, ние трябва наистина да се застъпваме за правата на Бога. Трябва да показваме тази свята ревност за интересите на Бога. Това е много важен момент. Колко пъти при нас е обратното: когато става въпрос за нас, започваме да отвръщаме, а когато става въпрос за интересите на Бога, ставаме повече или по-малко безразлични. Нека показваме кротостта на Христос и нека показваме и святата ревност на Христос, и двете в точния момент.
Примери от Стария и Новия Завет
Помислете за Стария Завет. Помислете за Моисей. Той беше наречен най-кроткият човек, живял на земята. Но виждате ли, когато хората направиха златното теле и Моисей слезе от планината и видя какво са направили хората, той действа със свят гняв в тази ситуация и това беше абсолютно правилно. Но по-късно, когато беше нападнат от собствените си братя и сестри, от Аарон и Мириам, той отговори с кротост, без да се защитава. Той направи правилното нещо в правилното време и това е, което трябва да научим.
Апостол Павел, когато видя, че има разединение сред коринтяните, как реагира? Четем в 1 Коринтяни, в глава 1, стих 10:
„Сега ви умолявам, братя, в името на нашия Господ Исус Христос.“ (1 Коринтяни 1:10)
Виждате ли, тук той говори с апостолска власт и ги увещава с власт, защото ставаше въпрос за интересите на Бога, за единството на вярващите. Но по-късно, когато ставаше въпрос за него самия и когато беше нападнат от коринтяните заради апостолството си и служението си, той реагира по съвсем различен начин. И там четем във 2 Коринтяни 10, стих 1:
„Но аз самият, Павел, ви умолявам чрез кротостта и нежността на Христос.“ (2 Коринтяни 10:1)
Виждате ли, това е напълно различен подход и ние също трябва да правим разлика в живота си.
Подражавайки на Христос
Искам да завърша с думите от Римляни, глава 15. Там пише за Христос в стих 3:
„Защото и Христос не угоди на Себе Си.“ (Римляни 15:3)
Виждате ли, Христос не искаше да Му е удобно тук на този свят. От една страна, Той с кротост беше готов да страда за Божието име и от страна на хората да понесе техния укор, да понесе тяхното отхвърляне, без да отвръща и без отмъщение. Но от друга страна, Христос се застъпи за Божиите интереси. И там в Римляни 15, стих 3 пише:
„Но според както е писано: „Укорите на онези, които Те укоряваха, паднаха върху Мене.““ (Римляни 15:3)
Виждате ли, Христос се отъждестви с Божиите интереси и това е, което видяхме в храма, например. И затова онези, които укоряваха Бога и които отхвърляха Бога, те автоматично укоряваха и отхвърляха и Господ Исус Христос. Толкова много Той беше едно с интересите на Своя Отец. Нека Му подражаваме. Нека не угаждаме на себе си, а нека се стремим да угодим на нашия Бог и Отец.
